Трудът, заетостта и почивката

Преди няколко вечери, в едно интервю младежът Йосиф Петров каза, че България не се е оправила, понеже никой тук не говори за труд, за работа... Думата била ’заетост’. Модерна дума. Не е ясно дали затова България не се е оправила още, а и това не е предмет на настоящото писание.

Темата естествено е почивката. Този вид почивка, при който седим с приятели, пием си и си говорим. Така наречената ‘българска психотерапия’. Упражнението, при което разтоварваме напрежението и проблемите от всекидневието, без да се налага да лежим по канапетата на разни хора срещу заплащане.

Стана така, че сякаш изгубихме и тази славянска, южняшка придобивка. Забързани в делника, загрижени за проблемите си, служебни и лични, забравихме за простичката човешка радост от общуването. Единственият останал ни начин да се организираме бързо и да се съберем накуп, е някой от нас да има нужда от помощ. Поне това наистина става. Все още.

Станахме сериозни, загледани в себе си късогледи технократи. Това ли е цената на успеха и добруването? И къде остана радостта ни от тях?

ГОРКИТЕ НИЕ!

Zaro