Усещаш ли нервната тръпка, болезнените мисли, които върлуват като неканени ветрове? Гориш ли в черните пламъци на съмнението?
Разбра ли как боли? Очакването е твоята грешка. Тъмнината ти прави компания, часовникът е твоето наказание. Блъскаш се в стените, с които сам се огради. Заключен си зад прозореца, който ще бъде предвестник на спасението при моето завръщане.
Между нас стои среднощно мълчание. Очите ти търсят утеха, моите не искат да лъжат. Погледни ги. Виждаш ли чуждите устни, докоснали жадното ми тяло? Усещаш ли дъха, разтопил ледовете, с които ме скова. От очите ми струи чужда топлина, огряла премръзналите ми ръце. Забрави ли как ги протягах насън и все не те достигах? Вместо с твоите ласки заспивах, завита с тъга. Под главата си слагах черните мисли, че не те заслужавам. Понякога се будех нощем и те гледах. Спокойният ти сън нашепваше, че ти си прав. Желязна логика - виновният не спи. Душата ми крещеше: "За какво", умът ми се усмихваше ехидно - не виждам ли мълчанието, с което ме наказваш и самотата, която си ми подарил. Забравих какво е да ме забелязват, да се вслушат в плахия ми глас, с който дълго време съм се страхувала да не наруша тягостната тишина помежду ни.
Опитвах да повярвам, че не съм прашинката, в която ме превърна. Събудих се, потърсих скритото си Аз. Бях забравила, че душата може да лети. Звездите - толкова далечни.... опитах пак да ги достигна с ръка...
Успях! О, да забравих, че на това си ме научил ти. Не помня кога, беше много отдавна.
Отново сме в кръговрата на болката - но този път тя е моят съюзник, за теб е смъртен враг. Усещаш я във всяка клетка. Обидата те задушава. Как искаш да те няма, да не си се раждал, да не усещаш срутилия се върху плещите ти свят. Това ли си ти - силният мъж, когото безмълвно молех за нежност. Този, чиято броня не успях да пробия. Стената, пред която заспивах, но не спирах да търся врата.
Нямаш сили дори да ме мразиш. Объркан си? Плачеш? Страхуваш се, че ме губиш? Унижен си, с потъпкана гордост? Добре дошъл в моя свят!
Безмълвна прошка. Студена прегръдка. Начало на края.
Прости ми, че ти изневерих.
AIDA
Няма коментари:
Публикуване на коментар