E?
Какво е животът?
Мислено си поставяш задача само с три думи да го назовеш, да го охарактеризираш. Есенен лист,... вятър,... жена (или по-скоро "женско", в смисъл на излъчване, състояние)...
А само с една можеш ли?
Да - насекомо.
А без думи?
Не-е-е-е, човек не може без думи (в началото беше Словото, нали), за разлика от мидата, но пък с думи сякаш му е още по-трудно.
Хайде сега, определи с много думи какво значи да живееш. Започваш (изкашляш се хубаво) - това е да ядеш орехи, да се чешеш по дясната ноздра, да ти се пикае, да не ти се пее, да отвърташ капачката на солницата и пак да я завърташ, да си мислиш че си поет, а да ти казват, че си чиновник, да говориш два или три чужди езика, а петстотин деветдесет и шест други да не говориш, да търсиш обкръжението на жени, респективно на мъже, да пишеш, но никой да не те публикува или да си неграмотен, а пък да садиш тютюн...
Дотук много слабо.Та чак бледо.
Искаш да опиташ пак? Давай. Та значи да живееш, това е - да раждаш деца, но също и да не раждаш, да можеш да береш картофи, да слушаш някой-си Бах или М.Белчев или един милион други композитори, да мразиш автомобилите и звъна на телефон, да те е яд на съседа ти и въпреки това да му се усмихваш, да имаш/нямаш чувство за хумор, да правиш бъчви, да те боли, когато се порежеш, да пиеш вино или бира, да си самотник, да си смотан, да бързаш сутрин за работа, да "вържеш тенекия някому", да ти се изцвъка птиче на сакото, да...
Офф-ф-ф-ф...
Не се мъчи повече. По-лесно ще ти е да кръстосаш заека и костенурката - онези същите от баснята стара. Но... Я чакай, чакай. Нещо ти светва, избистря ти се в главата. Можеш да разбереш най-добре какво е дадено нещо, когато го... ИЗ-ГУ-БИШ. Парадокс? Може би. Вкуса на ябълката, ти кога го усети - когато я изяде, нали...? Ето трупа й - огризката.
Е, видя ли, а всичко тръгна най-невинно от нея.
Живо-о-о-т...
Ivo
Няма коментари:
Публикуване на коментар