Балът

- Е стига де, то ясно, че ви е радост, ама главата ми надухте да ви слушам днеска цял ден - мърмори продавачката, докато ми мери кило домати.

- Нека свиркат, то това ще им остане. После ще го духат цял живот - вметва мрачен чичка в очевидно незавидно гражданско и имуществено състояние.

- Говорите така, защото им завиждате, че са млади - отсича дебела, разчувствана дама, на възраст "абитуриентска майка".

Зарязвам ги да се препират и се присъединявам към кибиците, наблюдаващи шествието. Тази година очевидно на мода е черното - черни рокли с гол гръб, черни костюми, черни коси и черни коли. Шаренията възниква от гроздовете балони и от белите зъби под усмивките. От прозорците висят полуголи девойки и разгърдени младежи с леко дрогиран вид. Познават се отдалеч по пронизителното пищене на клаксоните - сякаш Муун прави масова сватба по български - и по виковете. Прилича на атака срещу света - тръбите свирят, войниците крещят ура. Сещам се, че тази година правим 14 от завършването и торбите изведнъж ми натежават. На годишнината ще установя, че ученическата ми любов е пуснал грамадно шкембе, за сметка на което е загубил част от косата си и че отглежда жена, две деца и куче. Класът ни никога не може да събере кворум - 90% от съучениците ни са в чужбина. От учителите ни пък 90% са се пенсионирали. Не обичам да ходя на тези юбилеи.

От една кола в шествието се откъсва жълт балон. Известно време се колебае, а после решава да избере небето и се издига над тълпата. Махвам му с ръка и мислено пожелавам на всички момчета и момичета да успеят в живота, да се изпълнят желанията им и да им провърви като на мен. На добър час!

Nadie