понеделник, 21 май 2001 г.

BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част ІХ – Омара Портуондо – Златният глас

или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а

Омара Портуондо

Омара Портуондо е единствената жена в цялата плеяда на Buena Vista. И има защо. Неповторимото излъчване на тази жена огрява сцената при всяка нейна поява. Омара продължава традицията на изключителните кубински женски вокали, като се започне от Селия Круз и свършим с Кармен Миранда. Но какво да се прави? Куба винаги е била богата не само на инструменталисти, но и на ‘златни’ гласове.

Самата история на Омара е достойна за който и да е южноамерикански сериал, който да държи в напрежение зрителите, поне за 120 серии. Родена е през 1930 година в предградието на Хавана Боун Кей. Майка й е испанка и произхожда от изключително богато семейство, но въпреки заплахите свързани с класовото си (не казвам колониално) положение, се омъжва за негър, един от най-известните бейзболисти на Куба, който по-късно ще бъде един от първите играли в известната Major League на Щатите.

Омара си спомня, че едни от първите песни, които е научила от родителите си са La Bayamesa и Veinte Anos, и двете част от оригиналната Buena Vista Social Club. ‘Родителите ми обичаха да си прекарват почивката пеейки дуети на кубински традиционни песни. Често баща ми подхващаше някоя песен и аз се включвах като втори глас’. Първата музикална учителка на Омара е една от сестрите й Хайде. По същото време Хайде е танцьорка в прочутото кабаре ‘Тропикана’. Омара посещава голяма част от репетициите и шоутата на трупата и през 1945 година става част от нея. Особено успешно по това време е сътрудничеството й с Роландо Еспиноза. Междувременно Портуондо уплътнява танцовите си ангажименти с вокални, пеейки с приятели като Сесар Портильо Де Ла Лус, пианистът Франк Емилио Флин и Хосе Антонио Мендес. Тяхното начинание е наречено Loquimbambla Swing. Стилът е нещо средно между традициония son, bossa nova и американски джаз. По същото време четиримата приятели свирят и с оркестъра със страшното име ‘Оркестър Анаконда’. Малко по-късно към групата се присъединява и Анхел Диас.

Големият пробив на Омара започва обаче през 1952 година.
Омара, Хайде и Елена Бърк създават женското вокално трио ‘Cuarteto d’Aida’. Към тях се приъдиняват певицата Морайма Секада и пианистът Аида Диестро. Групата става много популярна в Куба и през следващите години тръгва на дълги турнета из целия Карибски басейн. През 1959 година Портуондо издава и първият си солов албум Magia Negra.

И през 1961 година Фидел Кастро идва на власт.
‘Cuarteto d’Aida’ е една от най-засегнатите групи по това време. Участията драстично спадат, финансовите постъпления също и тогава на помощ се притичва ........... братския американски народ. Групата започва да концертира по крайбрежието на Маями, Флорида. Някъде в тези години са и неиздаваните до този момент записи на Омара с Нат Кинг Коул. Сестра й Хайде решава да остане в САЩ, докато Омара се завръща в родна Куба и продължава да работи с групата до 1967 година. През 70-те и 80-те Портуондо работи с Orquestra Aragon, а в началото на 90-те решава да се пенсионира от сцената и да се отдаде на старините си. ‘Всичко е свързано с пеенето. Обичам да пея, обичам да чувствам музиката. Без нея всичко ми изглежда празно от съдържание. Въпреки това бях решила да се оттегля да забавя развитието на живота. Човек обаче никога не знае какво предизвикателство му е предложила съдбата’, казва в интервю за списание ‘Тропикана’ златният глас на Куба.

Със своята петдесетгодишна професионална кариера Портуондо се превърна в емблематична фигура за кубинската музика. Надарена с изключително ценен глас Омара пее както балади, така и болеро, сон, джаз и соул по време на кариерата си.

Най-интересното обаче е, че Омара не е върната към музикалната сцена от Хуан Де Маркос Гонзалес при събирането на оригиналната версия на Buena Vista Social Club. Още през 1995 година Рай Куудър попада на Омара и то съвсем случайно. По това време Куудър записва в Куба албум с Chieftains и чува Омара да пее. Година по-късно при първите записи със Сегундо, Ферер и останалите Куудър задължително поисква от Гонзалес да покани Омара за водещ вокалист в звездната група.
След изумителния успех на първите записи Омара се връща към изключително успешната си музикална кариера и започва с истинско настървение да записва и да пее във всички солови албуми на участниците в Buena Vista Social Club – в този на Ферер, в групата на Хуан Де Маркос Afro-Cuban All Stars. Стигаме до соловият й албум под егидата на Рай Куудър или както му викат меломаните една от ‘оригиналните’ Буена Висти, който излиза на пазара на 9 май 2000 година (само за меломанска справка ‘писачът на тези истории’ закупи оригиналното CD на 11 май) . Нека не забравяме и съвместният й албум от 1998 година Desafios с една от другите големи легенди на кубинската музика Чучо Валдес.

Както и при другите музиканти, за които говорим в нашата Buena Vista История в годините от 1997 до 2000 година на пазара се появяват и една дузина сборни албуми, показващи творчеството на Портуондо от ранните й години и изследващи кубинското музикално наследство, като Roots of Buena Vista, Palabras, Pensamiento, Amigas и Oro Musical, в който могат да се чуят и стандартите La Ultima Noche и Besame Mucho.
В периода 1999-2001 година Омара, заедно с Ибрахим Ферер и Рубен Гонзалес предвождат All Stars-турнето, което минава през четири континета.

И както винаги накрая за меломаните ето и текста на най-вълнуващият дует на Омара и Ибрахим Silencio, написано от пуерториканеца Рафаел Хернандес, един от най-големите автори на песни в цялата южно-американска култура.
Не забравяйте, че това е именно дуета от концерта в Амстердам, на който Омара дискретно бърше изтърколилата се сълза от очите си. За това и музиката винаги е била на първо място в сърцето на наречената от кубинските фенове ‘годеница на фийлинга’ .

Duermen en mi jardin
Las blancas azucenas,
Los nardos y las rosas.
Mi alma muy triste y pesarosa
A las flores quiere ocultar su amargo dolor.

Yo no quiero que las flores sepan
Los tormentlos que me de la vida.
Si supieran lo que estoy sufriendo
Por mis penas llorarian tambien.

Silencio, que están durmiendo
Los nardos y las azucenas.
No quiero que sepan mis penas
Porque si me ven llorando
Morirán.

Sleeping in my garden
Are the white lilies.
Spikenards and roses.
My soul so sad and sorrowful
Wants to hide its bitter pain in the flowers.

I don't want the flowers to know about
The torments that life throws at me.
If they knew what I am suffering
They too would weep for my sorrows.

Hush! For they are sleeping.
The spikenards and lilies.
I don't want them to know about my sorrows
Because if they see me weeping
They will die.



Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част Х – Елиадес Очоа (El Carretero)

Carlos

Няма коментари:

Публикуване на коментар