жега

чаках дълго, докато някой ми спре. в днешно време хората са недоверчиви, не взимат на стоп дори само момиче на пътя. накрая една кола намали и спря. качих се, поздравих и потеглихме. времето минаваше, пътят бе равен и монотонен. жегата бе непоносима. прииска ми се да спрем на сянка и да подишам. обърнах поглед към непознатия. беше красив, мургав, с леко набола брада. бе навил ръкавите на сивкавата си тениска нагоре, което откриваше примамливо силни ръце. караше, облегнал лакът на отворения прозорец, с цигара в уста, другата му ръка небрежно обхващаше скоростния лост. последното внесе допълнително раздразнение в мисловната ми дейност, нажежена достатъчно от топлината наоколо ...
- нека спрем - измърморих накрая, мислех дори че няма да ме чуе.
обърна се към мен, усмихна се, харесвах лицето му, странно как лицето на непознат може да се хареса някому толкова изведнъж. намали и след малко спря под сянката на мастито дърво.
отворих вратата и слязох. поогледах се и тръгнах с големи крачки между свежите стебла на тревите към дълбоката сянка на дървото.
чух как неговата врата се отваря, след това затваря. последва ме. седнах в основата на стеблото. полата ми бе къса и се повдигна. той седна до мен и постави ръка на крака ми, провлачи я нагоре, платът се набра. погледнах го, възбуждахме се само от мисълта, за това, което предстоеше.
мълчахме, но всеки от нас знаеше какво иска другия и го желаеше. страстно. дрехите бързо се оказаха ненужни. тревата бе мека и приятна за допир на голото тяло, сянката бе достатъчно дебела, за да намали достатъчно жегата и да направи телесното удоволствие още по-приятно. небето бе синьо. надалече нямаше никой, който да смущава размаха на въображението и несдържаните стонове на наслада ...

така двама непознати - случаен мъж на средна възраст, каращ нелошата си кола нанякъде и случайна жена, пътуваща на стоп също нанякъде, (които две "нанякъде" в случая бяха съвпаднали) бяха щастливи в слънчавия летен ден на поляната под открито небе ... за малко.

Justine