Котка мяука настойчиво, в напълно безнадежден опит да привлече вниманието върху себе си и предизвика милостта на присъстващите, изразяваща се в парче прясна риба или най-малкото кръгче стар салам. Мъжът в къщата оправя вечно разваления бойлер, купен на старо в края на живота на баба му, която бе починала давнйм давном, както се казва на чужди езици. Жената свойски запретната с готварска престилка на каренца с голям джоб отпред и дузина тъмни петна от мазно смело обръща огромните пържоли напомнящи тези в анимационните филмчета, в потъмнялата тава, докато бебето реве в розовите си леко влажни и излъчващи не най-приятните, но силно романтични в някои аспекти миризми, а вярътът неуморно, безотказно и безспирно духа и издухва мечтите на хората, мишките и всякакви други твари, доколкото ги има (мечтите де), далече далече далече, някъде може би на юг.
Тази идилия е нарушена единтсвено от някакво непонятно спокойствие, което все по-уверено настъпва на фронта на позастаряващите сънища на трийсетгодишните всечно млади педали от западния фронт за изток от рая.
Небивалиците продължават дотолкова, че труп на умрял от инфаркт някъде през зимата пияница бива намерен от случайно ровещи в стопяващия се от пролетното слънце сняг деца, излезли да играят далеч от вилата на края на града, без разрешението на родителите си, докато последните се заливат в срастни чувства и разтоварват емоциите си от деловата седмица на бурни бизнес преговори и фалити на нелоялната конкуренция, причинени от самоубийството на шефа на мафията, всъщност едва четиресет годишен мъж с прошарена коса, намерен твърде късно след силна доза успокоителни, след като заварил жена си, около двадесет годишна дългокрака синеока синтетично руса красавица на колене пред значително по-стар мъж с потекло и портфейл, в огромния й апартамент на върха на небостъргача, от който баща му, виден бизнесмен, не бе устоял на ударите на чуждестранните кредитори и бе скочил ... (този епизод, предполагам разбрахте, се развива на Запад).
Историята дори не спира до тук, но всъщност малцина са тези, които наистина имат желание и най-вече нерви да устоят на реалността на живота и стигнат до края, тъй като масите предпочитат бързата храна, кратките новини - постоянно, приказките за това, колко е зле у нас, източните страни и най-вече постоянната дрямка между събуждането сутрин и заспиването вечер.
Авторът знае, че може да бъде обвинен, че прави прекалено големи обобщения, в рамките на няколко реда, но, дами и господа, присъстващите винаги се изключват, така че, ни съ бизпокойтие, моля!
-----------------
Идилия 2
Колелото на живота се върти забързано, време няма, т.е. не минава, а само нещата стават, в салата зелена, после в туршия, сипваме по една малка ракия, пръжки запържваме, пеем песни, съдбата оплакваме, обсъждаме политиката, историята псуваме, псуваме другите, искаме си живота от кого и кого ли виним не знаем, знаем само че не сме виновни ние, а истината е другаде, но не успяваме да я прозрем, не искаме и не можем да фейснем същината, че няма истина, тя е отминала, отминава с момента, всичко което наистина е е тук и сега и во веки веков така е било, така и ще бъде, история няма, герои също, има човеци, насъщни, обикновени, обичащи, необединени, неубедени, невъзможни, обути в шалвари, нахлупили калпаци, сърцата им бият, после спират, какво тук значи някаква си личност, Маркс Енгелс Ленин да живеят братя, комунизъм, капитализъм и какво ли още не, мътят главите ни, мътят кокошките, живеем, нека живеем сега, оставете на мира децата, старците, оставете и хората, оставете ги да си трошат главите и да си чупят крайниците в катастрофи, самоубиства, убийства, изнасилвания, насилия, катакомби, мрак, позор, безизходица, фекалии, фобии, философии, филии, обичания, облаци, обущари, щуки, шушулки, майни, авери, далавери, бербери и други подобни, напред-назад щъкат, клатят се, минават, разминават се, отминават, достигат, дишат (смеят да дишат!), смешни движения правят, събличат се, обличат се, смеят се и плачат, говорят, псуват, нахлупват си калпака, падат им пердетата, после яростта ги навестява, събуждат се, заспиват, измират, масово, свършват, идва края на тази безсмислена триада от думи несвързани и недоизказани задъхан спирам опирам се на стената искам ... това е ...
Justine
Няма коментари:
Публикуване на коментар