За да е типичен български празник и тая година се чуха гласове правилно ли било да е точно на тая дата, не трябвало ли да е на друга и подобни... Родна картинка. Сякаш има някакво значение. Все едно е кой точно е деня. Важното е на този ден да забравим всички различия, да забравим всичко друго и да се почувстваме просто БЪЛГАРИ! И да сме горди с това!
Особено чувство. Спомням си кога за пръв път го осъзнах с болката на самотата в чужбина. Беше в първите ми дни във Виена, не познавах никой, нямах и пари. Реших все пак да го отпразнувам и жертвах част от скромните си финанси за бутилка вино с която да го отпразнувам със себе си, и както в последствие се получи, и със съседа си Оуен от Тайланд. Той реши, че не трябва да остане длъжен и приятелката му трябва да сготви ‘празничната’ вечеря. Представляваше пържени краставици и сирене, в последствие направени на нещо като супа... Щеше ми се да се разрева на място. Националният ми празник, отпразнуван с хора, знаещи за България само това, че Балкан е евтина авиокомпания... На ‘празничната’ трапеза – тайландско ядене, италианско вино и никой, който даже и да те напсува не може на български.
Спомням си и години по-късно, незабравимото усещане, като хванахме новогодишната реч на Желю на къси вълни, радостните наздравици под пуканията и пращенето на радиото, и беса, като се заслушахме и го чухме за какво говори на Нова Година (дрънкаше за организираната престъпност момчето, на Нова Година!).
Сега пак съм в България и усетих, че под грижите на ежедневието някакси не съм празнично настроен. Тогава си спомних тези неща и си казах: ‘Не може така. Дотам ли я докарахме? Защо да не се почувстваме горди, че сме граждани на тази древна и хубава страна, ако и да не и върви напоследък?’ Нека го направим, ако и да не ни е лесно, нека го направим и заради всички ония, които са немили, недраги или пък успели някъде по света, и за ония, които нямат с кого да си кажат ‘Наздраве!’ на български за празника.
Наздраве, братя! Да живее България!
Zaro
Няма коментари:
Публикуване на коментар