събота, 17 март 2001 г.

Пролетно разщъкване на щъркелите

Ама това щъркелите са недостъпни птици. Все гнездят нависоко – я на някоя двайсетметрова топола, я на кубето на някоя стара черква, привлечени сякаш от православните песнопения. Във всеки случай никога няма да видиш някоя от тези дългоклюни птици да ти кацне на прозореца, или пък на старата ти круша в двора, ей тъй за добавка към пейзажа.

Когато вчера видях първия щъркел за този век, да планира над града веднага се сетих за моите приятели швейцарците. Изумлението им, когато разбраха, че у нас гнездят тези птици, беше такова, сякаш ставаше въпрос за динозаври. Какво да правят бедничките – признаха си малко по малко, че в този рай, наречен Швейцария, освен щъркели няма и мечки, нито лешояди, нито от добродушните и бавноподвижни / на пръв поглед дори бих казал глуповати/ костенурки и много, много други животинки. Затова, когато ми върнаха визитата по нашите планини, те с дни не сваляха биноклите от очите си – зер може да изпуснат нещо.

Днес видях още два великолепни екземпляра. Кръжаха в кръг. Сякаш искаха да кажат, че със своето завръщане в България затварят един пълен цикъл в своя кратък живот. Дали забелязват някаква промяна. О, ами да. Онази топола с щъркеловото гнездо, до джамията, вече я няма – отсякоха я през есента. Сигурно мъжкият, търсещ точно това гнездо се чувства като съседа Гошо, на който му откраднаха фолксвагена преди три месеца. Само дето едва ли псува като него.

Така или иначе тези елегантни плавни кръгове стоплят емоционалната топчица, скътана в напрегнатото ми зимно тяло и ме отпускат неусетно. Идват щъркелите, идва армията на буболечките, паячетата, тревичките, лястовичките, идват данъчните, идват цветовете, и листата са на път, идва дъхът на топла пръст, идват ветровете и топлите дъждове. Ще дойдат и от енергото, и от В и К. Ще дойдат и децата да си вържат мартеничките на старата круша в двора.

Идва пролет и всяка жива душица се разщъква, всички се завръщат там, където са били миналата есен...И по миналата... И отколе...Сякаш са оставили нещо важно недовършено, недоизказано, недизчирикано, недоизрасло, недооцветено, недоосмислено...
Тази пролет, само ти, my friend, май няма да се върнеш…

Ivo

Няма коментари:

Публикуване на коментар