четвъртък, 29 март 2001 г.

Един делничен ден на ...

Уважаеми читатели, днес ще ви запознаем с никому неизвестния, обикновения, средностатистическия гражданин на България. Името му е Марко Тотев, но всяка прилика с лица и събития е просто съвпадение (особено приликата с лица, тъй като той такова си няма). Камерата ще го следи навсякъде за вас. Ще проникнем в най-големите му тайни и ще се разровим в кирливите му ризи (пфу, Vorbis, я ела да поемеш ти епизода със ризите, моля те! Хем и без друго отдавна изчезна от небосвода син).

7.15– 9.00 Ставане от сън. Личен тоалет. Преглед на сутрешния вестник. Обличане. Поздравяване на детегледачката. Целуване по бузата на съпругата и двете дечица – момченце и момиченце, просто да ги изпапкаш! Шофиране до работното място. Придвижване от паркинга до работното място.
9.00 – 18.00 Труд
18.00 – 22.30 Шофиране до дома. Целуване по бузата на съпругата и двете дечица. Сбогуване с детегледачката. Вечеря. Гледане на новините. Гледане на филм (евентуално) или лично време за любимото хоби – колекциониране на пера от алпийски шапки.
22.30 – 7.15 Секс със съпругата (много евентуално). Сън.

Ох, извинявайте! Объркала съм хората и държавата! Това горното ми го прати една приятелка за животът й с нейния швейцарски съпруг в Лозана. А ето сега обещаният ден с Марко Тотев:

7.15 – 7.30 – Събуждане.
7.30 – 7.45 - Пробуждане.
7.45 – 8.00 Излежаване.
8.00 – 8.05 По-дяволите-какво-стана-пак-че-така-свински-се-успах.
8.05 – 8.15 Навличане в движение на ризата с костюма, пиене на кафе на крак паралелно, окапване на ризата.
8.15 – 8.25 Псувни по повод накапаната риза. Преобличане.
8.25 – 8.45 Будене на жената и двете дечица.
8.45 – 9.00 Крещене по жената и двете дечица стига са се размотавали, мамка му, пак закъсняват!
9.00 – 9.10 Опит да се запали ‘Самарата’.
9.10 – 9.20 Ядно ритане на задната гума на ‘Самарата’ и блъскане по капака!
9.20 – 10.00 Зарязване на жената и децата да се оправят сами. Утринен крос до спирката на трамвая. Чакане. Чакане. Чакане. Кратка схватка с двама напористи пенсионери. Победа по точки. Возене.
10.00 – 10.15 Добиране до работното място. Пушене на балкона с колежката с най-хубавите очи.
10.15 – 10.30 Труд.
10.30 – 11.00 Задължителна 30-минутна почивка.
11.00 – 12.30 Разгорещена дискусия на тема вчерашния мач България-Ирландия, ще се класират ли наш’те за финала и как ше се класират, като за нищо не стават и треньорът им е куц.
12.30 – 13.30 Обедна почивка.
13.30 – 14.30 Оперативка. Шефът се кара, служителите играят на бинго по една табличка с най-често употребяваните клишета в работата. Марко печели две поредни бинга – колегите обещават да го черпят бира след работа по този повод.
14.30 – 15.30 Разгорещена дискусия относно изборите, и едните, и другите са маскари, аз ако стана депутат първо ще ги разстрелям всички, дето сега ни управляват, само гледат да напълнят гушите, никой за народа не мисли, ама българите сме овце, робско племе и си трайкаме само.
15.30 – 16.00 Задължителна 30-минутна почивка.
16.00 – 17.00 Издирване по телефона на монтьора, уговаряне на час за ремонт на ‘Самарата’.
17.00 – 17.30 Разговори с приятели за уговорка на кварталното мачле в неделя.
17.30 – 18.00 ‘Нощен труд’
18.00 – 23.30 Обещаната бира с колегите.
23.30 – 00.00 Изпълнение на ‘Хубава си моя горо’ на четири гласа по дългия криволичещ път до дома. Опит да се обясни на таксиметровия шофьор къде се намира улица ‘Тле-рте-лрте-Тре-петлика-да-й –ебеш-майката’.
00.00 – 00.10 Целене на ключалката. Пръхтене.
00.10 – 00.15 Лягане до жената с обувките както си е. Напълно безрезултатен опит да се убеди жената да направи една свирка.
00.15 – 7.15 Хъркане. Бълнуване: ‘Таа държава никога нема да се оправи!’

Nadie

Няма коментари:

Публикуване на коментар