петък, 16 март 2001 г.

Quo vadis?

Днес се случи нещо страшно. Беше убито едно невръстно дете. Трагедията е неописуема и не искам да пиша за нея.

Занимават ме други въпроси, които за мен лично са по-страшни. А именно: Що за хора са политиците ни? Трябваше ли и това да се политизира? Как не ги досрамя да говорят на уплашените и шокирани гневни хора за избори, оставки и прочее глупости? Нима това ще реши проблема, нима това ще върне момчето на родителите му? Малко съчувствие и разбиране се иска в случая. Какви оставки и избори, Бога ми? Това значи пак промени на най-различни нива, пак безвластие. Това, което ни трябва е постоянство и сигурност.
Изредиха се всички да говорят, да обясняват. Журналистите, и те. С половината уста казаха – нека не се политизира, а с останалата половина, ама ТЕ (‘ТЕ’ беше според пристрастията на всеки) са виновни. Почна се и старата песен за смъртното наказание, сякаш е панацея някаква. Само по себе си то нищо не решава... ДА НЕ БИ ДА ИМА НЯКОЙ ОСЪДЕН?

Престъпността наистина е огромна. Значи вина естествено има. И някой ще я понесе. Дали ще е правилният – ще видим.

Хубавото е, че за пръв път обществото, в лицето на организираната група на таксиметровите шофьори се вдигна, за да каже: ‘Стига’. Това е пътя. Защото само полицията или съда или политиците или кой да е друг сами не могат да решат проблема. Той е общ и ще го решаваме заедно.

Лошото е, че пак изпадаме в крайности. Добре – протест – хубаво. Съгласен съм. Имаше нужда от него. За да се види, че не сме съгласни да продължава повече така. Но трябва ли да се блокира движението на София за постоянно обаче? Кому помага блокирането в момента? На полицията да си свърши работата? На хората, бързащи да се приберат по къщите си и да установят, дай Боже, че у тях всичко е наред и да си отдъхнат? На жените, прибиращи се сами от работа? Престъпникът в България не е само един, и ако има един, който се е сврял в миша дупка в момента, другите са навън. А какво ще стане, ако полицаите, наблюдаващи и охраняващи протестиращите се захвнат с търсене на престъпника (престъпниците) и охрана на живите (още) хора?

Престъпления е имало и ще има. Открай време и по цял свят е така. Някой са дребни, други по-големи. Така закоравяха душите ни, че престанахме да ги виждаме, да им обръщаме внимание. Приехме ги за част от живота, заедно с мизерията, бедността.... Пътят на решението е един. Нетърпимост. Няма дребни и едри, ВСИЧКИ са престъпления! Когато разберем това, ще сме на прав път. Когато узреем. Сезонът явно идва.

Zaro

Няма коментари:

Публикуване на коментар