неделя, 18 март 2001 г.

Неделни радости

Събота и неделя били време за семейни разходки. Така казва жена ми. Съботата я пропуснахме, понеже съм късо постриган и с дебел врат. Още при опит да изляза да си купя вестник сутринта бях обявен за ‘убиеца’ от възрастна съседка. От линч ме спаси продавачката от кварталния магазин, която заяви, чв ме познава, че съм от квартала и даже самият аз чакам дете. Това надделя над чувствата на тълпата, но от разходката се отказахме. Не в цяла София съм така добре известен, ако и така да изглежда на пръв поглед.

Неделя. Убиецът е ясен, така че е време. Настроението е дотам добро, така че рискуваме да тръгнем с трамвая. Грешка! Възрастна жена, на която отстъпих мястото си, решава да се намеси във вечния семеен спор за кокошката и яйцето. С добри намерения, предполагам, но резултатът е, че слизаме бесни от ‘The Yellow’ и продължаваме с такси (е, пак е жълто). Целта е ‘Двете фукли’, където бременната (т.е. жена ми) в компания ще изяде поредното количество Apfelstrudel. Този път е само един, понеже злобно стартираща кола събужда едно от мирно спящите по количките си отрочета. Спонтанно възниква предложението да се свали правителството по този случай или поне отговорните министри да си подадат оставките. Гражданското неподчинение не се получава, понеже децата трябва да се прибират, за да бъдат нахранени, пък и вицът вече взе да се изтърква. Останалите се отправяме към НДК, където, предполага се, е място, подходящо за разходки.

НДК. Оказва се че не само на нас ни харесва там, а и на десетина притежатели на стрелбища, където можеш да си уцелиш голяяяяяяяма плюшена играчка. Твърдо отказвам да стрелям, понеже споменът за един слон на Пратера във Виена още пари в сърцето ми. След като бях изстрелял в пари 1750 шилинга, арабинът от стрелбището просто ми го даде, ако и да не бях улучил още всички необходими неща. Явно го бяха обезспокоили искриците във фамилния лош поглед и нещата, които те му обещаваха. И ‘Обичам те!’ не получих, понеже девойката веднага пресметна похарченото в други удоволствия, като дрехи и обувки, и нещастната животинка стана презряна част от интериора на къщата. Много хубав слон. Ставаше за възглавница.

Та не стреляхме, но се образовахме. Нов връх в рекламната стратегия. Надпис: ‘Не повече от три играчки на човек на ден!’. Гениално. Отдадохме се на друго любимо занимание. Жена ми да яде (този път понички), да не и е уроки, а аз – да наблюдавам най-прекрасните жени на света (т.е. българките). Поничките бяха вкусни, но явно цветът на световната хубост се разхождаше другаде.

Нова цел в разходката: ‘Витошка’. С преклонение пред забележителностите там. Те естествено са витрините и просякът с офис на същата ‘Витошка’. Не му дадохме пари естествено. Аз нямам офис там, в който да си държа патериците. Слава Богу от такива нямам нужда. Имаше нова забележителност. Просякиня, която ни поиска пари за .... ремонт на асансьора. За малко да и дам заради находчивостта. Цветът на хубостта и красотата не беше и там.

‘Славейков’. Поне книги да си купим. И да хапнем нещо. Също така и да завършим традиционната обиколка на тоалетните в София. За непросветените – разходката с бременна жена е точно това – обиколка на тоалетните. Какво да се прави – физиология. Пък и крайната цел е добра. Да не говорим за просвещаването. Едни германци и страница в интернет направиха за това: коя е най - добрата толетна в града им. Със снимки и класация по, мисля, 10 признака. Нови интересни книги нямаше, а цветът на красотата – да не го и споменаваме. Той и без това обикновено няма букинистки интереси. Както каза една приятелка по въпроса: ‘Как искам да съм руса....и тъпа!’.

Сега сме щастливи вкъщи, далеч от всичко това, филмът и вечерята наближават и за мен е време да спра да пиша и да се заема със задълженията на съпруга по това време: да вкуси вечерята, да похвали вечерята.....

Zaro

Няма коментари:

Публикуване на коментар