Градинките и парковете

Тия дни набиха и обраха някой в Борисовата градина. Не че е рядкост това да стане. Просто този е НЯКОЙ (пък и жена му). Та се разшумя по въпроса. Замислих се и аз, че отдавна не ходя по тия места, понеже не съм търсач на силни усещания. Обаче нали се е задал потомък и ще се налага, та реших да проверя какво е. Взех жена си под мишница и се отправихме и ние на щастлива семейна разходка, да се радваме на топлото време, зеленината и чистия въздух… Пък и да видя какво е. Никога не съм ги разглеждал парковете от тая гледна точка.

Походихме, разгледахме кучетата, направихме слалома между остатъците от тях – привични неща, пък и не дразнят толкова – свикнали сме. А и доскоро имахме куче и още ни липсва (да му изсъхнат ръцете на оня, дето го открадна). Та решихме накрая за почивка да седнем да изпием по кафе, да хапнем нещо сладко и да се порадваме на следобедното слънце. Тя, жената, нали е бременна, хем бързо се уморява, хем сладкото все я влече… Намерихме и кафене някакво, почти прилично. И докато я гледах как унищожава пая си с незнам си какво (то само такъв имаше) се замислих колко свестни кафенета и ‘капанчета’ има из парковете. Почнах да ги броя и спрях доста бързо. И започнах да оплаквам съдбата си. Защото практически такива няма. А би било хубаво. Като ще дремя по парковете, и като искам да хапна или пийна нещо, защо да няма един предприемчив човек да ми вземе парите. Ама така, че да ми е приятно да ги дам. Понеже за имане, то и сега има, но са такива, че.... Столицата на мръсотията, миризмите и лошото и бавно обслужване. Но да не им се сърдим. Понеже каквито парковете, такова и другото (кафенета, охрана ...).

Та стигнах до въпроса: За какво плащам толкова данъци? Дали за ‘чистите’ улици с дупки и ‘заредени’ плочки (пак изгорях 10 лева за химическо чистене на последния дъжд). Дали за тия паркове? За болниците, транспорта не ми се и споменава... Но стига!
‘Колко е хубав живота и колко са щастливи хората’ е казал човека!

Zaro