Н.Вапцаров
Магията на пролетта измъкна хората от панелките и ги пръсна по парковете. Помня как току преди миналия Великден излязохме в Южния. Някой беше изтупал поляните и беше ги набол с глухарчета. Беше зачулил сухите клечести дървета с ярки розови, жълти и бели ароматни покривала. Коритото на реката блестеше изчистено. По алеите нямаше и троха. Имах чувството, че и гълъбите беше сколасал да изкъпе, да му се невиди! Чудех се кой е вълшебника.
Тая пролет далеч не е толкова романтична. Пролетта на наш’то недоволство. Няма ден без протест. Таксиметровите шофьори, канесебейците със смешни лилави шапки, шествия, бдения, намръщени физиономии по улиците, подтиснати хора, които не могат да изгонят зимата от душите си. Търпението и търпимостта са крехки като напъпилите дървета. Седя в кварталната градинка и слушам с половин ухо кварталните майки да крещят на кварталните си дечица ‘ела тука щот ш’те пречукам!’. После посръбват от кафенцето, дръпват от фаса и клюкарстват: ‘глей сега тука ква е кочина, кошчетата преливат, счупени бутилки, пясъчника пресъхнал, общината, кмета, изборите, и едните и другите са маскари, абе кво да се прави, скапана държава сме, Кристияне, не дърпай Натали, щото ше дойда и ше ти откъсна ушите!’ После смачкват фасовете с петички, хвърлят чашките зад пейките и си прибират чeдата за обяд.
Тръгваме и ние да се прибираме и изведнъж…. Откриваме вълшебника! По коритото на Юженпаркската река шетат десетина дечица с огромни чували в ръцете. Бодат с железни шишове зимата по мръсните парцалаци и я събират къс по къс. Боклучавата река се усмихва пролетно. Едното зелено патрулче се навежда и пуска по течението малка хартиена лодка.
Nadie
Няма коментари:
Публикуване на коментар