Що пък на руски сега ми дойде? Ами защото винаги съм го свързвала със забрадена кранистка, развяваща панел на куката си или с Валентина Терешкова.
Само че ми стана хубаво, когато детето ми се изправи върху един стол сутринта и, усуквайки края на фанелата си, ми подари първия куплет от едно стихотворение, защото ‘още не сме го научили до края’: ‘За мама са цветята/набрани в този ден/че мамините длани/най-нежни са за мен’. По-късно сутринта измъкна двете скрити рози иззад гърба си като каубойски пищови и изстреля към учителките в градината едно усмихнато ‘честит ден на жената’.
Клише е да напиша, че празниците ни са оскъдни и за това да им се радваме, вместо да критикуваме соц естеството им. Клише е да напиша, че не е честно да влача домакинството на гърба си и да съм майка и съпруга-героиня цяла година, а сега какво тук значи накакъв си ден, в който мъж ми я се сети да ми подари цвете, я не. Клише е да напиша, че осми март е казионен празник, далавера за цветопродавците и мъжете, които го използват за успокояване на гузната си съвест.
За това на всички майки, съпруги, труженички, герони на труда, майсторки на спорта, кандидатки на науките, министърки, метачки по улиците или просто млади момичета и жени пожелавам много усмивки, любов и щастие!
Nadie
Няма коментари:
Публикуване на коментар