Явно сме такива хората. Забравяме бързо. И защо ли да помним? Светът се изменя, интересите също. Вчерашното Non Plus Ultra е само прах днес. Грижите на ежедневието затриват в паметта ни отдалечените прблеми. Те стават НДП (за непосветените: НДП е ‘Нечий Друг Проблем’). Като прочетем днес името Пепи Терзийски, малко от нас си спомнят трагедията на миналата седмица...
Това тук трябваше да е ода за ‘кървящите сърца’, за големите души, които помнят и се безспокоят, които не забравят. Престъпност, корупция, тотално затопляне, замърсяване, озонова дупка – всичко това са неща. Които ни засягат пряко, нас и децата ни. И същевременно всичко това са неща, за които можем да направим по нещо. Нека не го забравяме.
Нека не забравяме и ЧОВЕЩИНАТА. Която не е в големите жестове. Тя е в малките неща. В усмивката и поздрава в асансьора, в изслушването на другия, в това да не досаждаш със себе си, в хилядите дребнички неща, които вършим, за да зарадваме другите, да им помогнем, и чието пряко значение е, че светът не се върти около нас.
Благовещение е. Не съм вярващ, но нека поне днес изключим НДП полето, което ни заобикаля, да се вгледаме в света и най-важното: нека до утре не забравим това, което сме видели днес.
Zaro
Няма коментари:
Публикуване на коментар