неделя, 25 март 2001 г.

Суета сует и всяческая суета или за празника Благовещение и НДП полето

Как звучи само: ‘Руската космическа станция Мир прекрати съществуването си’! 140 тона история изгоря в атмосферата и 12 тона обгорели остатъци пльоснаха в океана. Sic Transit Gloria Mundi, както би казала Nadie. 15 години и 90 хиляди обиколки около Земята слава, успехи, трудности и драми. Гордяхме се, радвахме се, страдахме с космонавтите толкова време, а сега – 140 тона отпадъци, на които трябва да се намери място. В голямата локва. Остават снимките (които утре никой няма да гледа) и споменът (за който го има). Един ден и светът вече се интересува от CEBIT, от земетресението не знам къде си, от войната в Македония, от петролното петно пред Бразилия...

Явно сме такива хората. Забравяме бързо. И защо ли да помним? Светът се изменя, интересите също. Вчерашното Non Plus Ultra е само прах днес. Грижите на ежедневието затриват в паметта ни отдалечените прблеми. Те стават НДП (за непосветените: НДП е ‘Нечий Друг Проблем’). Като прочетем днес името Пепи Терзийски, малко от нас си спомнят трагедията на миналата седмица...

Това тук трябваше да е ода за ‘кървящите сърца’, за големите души, които помнят и се безспокоят, които не забравят. Престъпност, корупция, тотално затопляне, замърсяване, озонова дупка – всичко това са неща. Които ни засягат пряко, нас и децата ни. И същевременно всичко това са неща, за които можем да направим по нещо. Нека не го забравяме.

Нека не забравяме и ЧОВЕЩИНАТА. Която не е в големите жестове. Тя е в малките неща. В усмивката и поздрава в асансьора, в изслушването на другия, в това да не досаждаш със себе си, в хилядите дребнички неща, които вършим, за да зарадваме другите, да им помогнем, и чието пряко значение е, че светът не се върти около нас.

Благовещение е. Не съм вярващ, но нека поне днес изключим НДП полето, което ни заобикаля, да се вгледаме в света и най-важното: нека до утре не забравим това, което сме видели днес.

Zaro

Няма коментари:

Публикуване на коментар