сряда, 28 март 2001 г.

Хвърчащите хора


Нали се сещате за тази (детска) песничка, пускаха я по радиото едно време, когато ние - сега трийсетина годишни, - едва ли сме разбирали и наполовина за какво става дума... Отвреме навреме след това сме се сещали за този малко тъжен, малко смешен глас на бате Асен, но последният път ме подсети едно (електронно) писмо, което започва така:

Е, здравейте най-накрая!
От отдавна искам да ви пиша, но все не ми остава време от работа и глупости ...
Вече се бях отчаяла, че такива като вас няма и ‘летящите хора’ са на изчезване!

И настана едно ровене в Интернет за текста, и едно прелистване на томовете на Валери Петров, но уви. Докато накрая се сетихме да направим това, с което може би трябваше да започнем - with a little help from my friends, особено from съпругата на един приятел, която е детска учителка по музика и която изнамери една стааара, стара плоча, после на касетка, слушалките на уокмена в ушите и пръстчетата ми на клавиатурата ...

Хвърчащите хора

Валери Петров

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо - стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен ‘Фиат’.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

July
-------------------
Рисунка: July

Няма коментари:

Публикуване на коментар