Природозащитници от всички страни – съединявайте се

В любовта към животните няма нищо лошо. Всеки обича животните. Нашите природозащитни организации - също. Даже ги обичат активно. Снимали филм за бездомните кучета и лошото отношение към тях и го пратили даже до Еврокомисията. Значи такива помияри като нас, който не се грижат за уличните псета, а ги изтребват, нямат място в Европа. Чудя се кое е по-голяма добродетел – патриотизмът или любовта към природата. Не отричам, че сигурно обичат животните, но може ли нещо такова да се противопостави на един национален идеал? Не може ли да се съчетаят двете?

И тази войнстваща позиция… Активистка задърпала кмета (дай Боже всекиму такъв кмет) за ревера. Написали писмо – зер като не слушате ще се оплачем и ще видите вие тогава… И това са хора които проповядват любов? Не е ли по – християнска нашата позиция, на нахапаните и страхуващите се за себе си и семейството си, който овчедушно си траем и оставяме помиярите и защитниците им да си развяват коня? Ние сме повече. Кой зашитава нашите права? Ако аз убия улично куче попадам под ударите на закона. А ако то ме ухапе, под чии удари попада? Кой и как ще го осъди и накаже? Според закона при самозащита мога да убия човек. ЧОВЕК! А куче? Кое от двете по зло и неморално?

Четем и слушаме за доброволни полицейски отряди по места, защитаващи гражданите и имуществото им от бандитите. Защо да не направим такива за защита и от кучетата? На държавата и е трудно да се справи в това безпаричие с помиярите. Ами да и помогнем ние!

Сигурно съм егоист. Но не искам да бъда повече хапан. Не искам да хапят жената и детето ми. И ще ги защитавам и против закона. Защото такъв закон, поставящ гражданите на страната си в опасност, аз не мога да призная.

Нека първо се погрижим за старците и просяците по улиците, за накърненото достойнство на хората от хартиения бизнес (тия, дето ровят по кофите за боклук), и тогава да помислим за бездомните животни. Защото бездомен, без надежди и мечти човек е по-страшно явление от бездомното куче. Това е страшният проблем на времето ни.

А с любовта към животните е толкова лесно: искам куче – вземам си в къщи и си го гледам до гроб. Интересно по колко ли домашни животни имат войнстващите природозащитници? Или това е просто поредната добре платена професия?

Zaro