Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
Колкото и да е странно Рай Куудър отива в Хавана да записва албум с африкански музиканти, които …….. по ирония на съдбата не успяват да получат визи.
По този повод Куудър споделя:
‘Обадиха се в последната минута, че няма да успеят да дойдат. Ник Голд ни съобщи, че не са взели визи и са някъде по средата на пътя, но никой не знае къде се намират. Казахме си, че е време да разкопаем мината и да направим сон-албум. Хуан де Маркос беше намерил Рубен Гонзалес като по чудо. Компай също беше в града. И така започна всичко. За три дни всички бяха в студиото и бяха щастливи, че са там. Всичко звучеше страхотно. Бяхме като благословени. Знаете ли, понякога се притесняваш от всички тези непознати хора. Мислиш си, че просто ще си свършат работата, така и така са дошли, ще си запишеш албума и кой откъдето е. В този случай обаче явно всички усещаха, че се зараждаше едно приятелство. И то за цял живот’.
Както твърди и Йоаким, двамата с баща си попадат на изключително сърдечни хора, които споделят с тях всичко каквото им е на сърцето. От нафталина са извадени едни от най-големите легенди в музикалната история на Куба, които от дълги години са захвърлили инструментите и са потънали в забвение, а именно Компай Сегундо (може би най-възрастния жив изпълнител на планетата), черната перла Ибрахим Ферер или както го нарича Вим Вендерс кубинският Нат Кинг Коул, невероятният пианист дон Рубен Гонзалес, гласът на Куба (наред със Селия Круз) Омара Портуондо, китарната легенда Елиадес Очоа, Пио Лейва, Орландо ‘Качао’ Лопез, Хуан Мирабал и много други (за всеки един от тях поотделно ще има дисекция и отделна глава от BUENA VISTA ИСТОРИЯ.
Но да се върнем към очевидеца Рай Куудър:
‘По време на записите връзката между музикантите беше изумяваща. Отиваш рано във студиото и намираш дон Рубен (роден 1915 година) да си седи и да свири на пианото, на което не беше сядал от 20 години. Виждаш хора, които чувстват и си говорят за тяхната музика. В Куба това е техният живот. Членовете на групата не правят нищо друго в свободното си време. Те не карат по магистрали, не говорят по клетъчни телефони, не наемат видеокасети. Те просто си седят и правят музика, независимо, че са наясно, че им липсва издател. Те просто никога не са мислели за нищо друго. Веднага получих респект от тези хора. Музиката е техният живот и те ти дават всичко, което имат и не можеш да искаш нищо повече’.
Една от най-интересните случки по време на записите в Egrem Studios е свързана с участието на местния преводач. В началото Рай и Йоаким се опитват да разберат текстовете на всяка една от песните, включени в албума. Всяка от тях представлява малък епос за всеки един кубинец. Основното е разочарованието, че тези възрастни хора говорят някакъв архаичен поетичен испански от колониално време, който даже и младият преводач не разбира за да се стигне до прочутата фраза ‘Рай, не разбирам почти нищо от това, което си говорят’. И настава смях.
Както и да е, въпреки ‘езиковата бариера’ албумът е записан в изключително кратки срокове.
Едноименният Buena Vista Social Club, старият клуб за членове, който се е намерал над хълмовете на източна Хавана, е факт. Никой не си представя невероятният отклик, който този запис ще предизвика по целия свят само няколко месеца по-късно.
От една клубна сбирка Buena Vista Social Club се превърна в прераждането на кубинската музика и нейното откриване пред очите на планетата. Прочутата обложка с вървящия мъж по улицата и синята лимузина от 50-те години се превърна в запазена марка. 14-те парчета са вече класика. Част от тях са музикалната история на Куба.
Емблематично и абсолютно задължително (едва ли не визитната картичка на Buena Vista Social Club) е парчето ‘Chan Chan’. Композицията е по-популярна в Куба от дълго насажданата ни ‘Гуантанамера’. Същото е написано от Франсиско Репиладо, известен още и като Компай Сегундо и е в класически сон-стандарт. Това което го отличава от този стандарт е басовата линия, изсвирена като tumbao. Главните герои в песента са класическите персонажи от кубинския фолклор 'Juanica' and 'Chan Chan', като фабулата проследява живота на един guajiro. Песента проследява серия от случки от живота на героя без каквато и да е връзка между тях. Свързващото звено е …….. работата на плантацията за захарна тръстика.
Повече подробности и текстове на класическите кубински сон-ове очаквайте в следващите части, ЗАЩОТО ………
От 1996 година насам всичко е ‘Chan Chan’ и Грами.
Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част ІV – Compay Segundo (The Living Legend)
Carlos
Няма коментари:
Публикуване на коментар