Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
ХаванаОт къде ли да започна?
От прашните улици на Хавана, позабравили великолепието на балните зали и казината, крупиета и американските мафиоти и филмовите звезди отпреди времето на тато Фидел…….
От сополивите деца, който се надяват един ден да станат най-големите бейзболисти в Маями или бездомните кучета пред може би най-известното студио в Карибския басейн и Латинска Америка Egrem………..
От сбръчканите и с цвят на хаванска пура лица на старците, които десетилетия продължават да стоят на все същият ъгъл в очакване на безвремието ……………..
От изпадналите надписи на Карл Ма(р)кс, колите от 50-те години, океана или жените, запретнали шарените си поли до коленете, залепнали от жегата …..
От музиката, от сърцето или казано на кубински от КОРАСОН-А.
Кубинската музика е неразривно съвързана с Карибския басейн, с черното, смесените бракове, мулатите и метисите, робството и захарната тръстика. Отличаваща се с цялото си многообразие на ритми и музикални цветове през вековете кубинската музика, такава каквато днес я познаваме има хиляди разновидности.
Сърцето на Куба е СОН-А.
Ритъмът, върху който се гради всичко е clave.
Son, като музика се заражда в края на миналия, началото на 20-век, в областта Ориенте. Той може да бъде както спиричуъл, така и любовна песен за МУХЕРЕС-А (без жените си Куба никога нямаше да бъде същата), така и танцувално парче. Тази традиция е резултатът от сблъсъка на африканските и испански елементи, като неправилно зад океана и в Европа под цялото това многообразие на стилове и направления се разбира елементарното американско определение ‘tropical music’ с основни подразделения салса, румба, Latin Jazz и афро-кубан. Винаги съм се учудвал как янките, като не разбират нещо му пришиват удобно за логаритмуване етикетче. Ако задълбаем, то излиза че ‘афро-кубан’ и ‘афро-американец’ са едно и също нещо. Единият е африканец в Куба, другият в Щатите, а щом джазът се свири от ‘латинци’ (кубинци, мексиканци, пуерториканци, бразилци и всякаква емигрантска общност), значи е Latin Jazz. Ще попитам, защо няма определения от рода на ‘американ-джаз’, или ‘юръпиан джаз’.
Може би защото сме бели хора ли? А те втора ръка ли са?
И какво е това румба, салса и тинтири-минтири.
Румбата е била течение в кубинската музика през 20-те година, а под салса кубинците разбират националната си танцувална музика.
От казаното дотук е ясно, че всичко е Son, а изпълнителят носи името Sonero, Guajiros или Trovador, докато живата и енергична музика, която кара щатските или европейските пенсионери да дивеят по курортите е Son Montuno. В наши дни в самата Куба се заражда и ново течение, наречено Timba, което е смесица между традиционните кубински ценности и американската поп-музика.
За да опишем откъде тръгна явлението Buena Vista Social Club и къде са неговите корени следва да си изясними и някои други неща, защото това не е като да му сложиш етикетче, да го прономероваш и прошнораваш зад щанда и да го сложиш в категорията, т.е време е да разсеем съмненията и наречем нещата с истинските им имена.
Болерото и danzon-а, колкото и испанско да ви звучат са кубинската баладична и танцувална фолк-музика, от тази кръвна група, която ти позволява да отвориш небето и да свалиш звездите пред любимия mujer или просто да я зарежеш опипвайки с очи задника на най-добрата й приятелка, която сластно върти бедрата на една ръка разстояние от теб.
И това е Куба.
От същия сой са и музикалните интерпретации на changui от областта на Гуантанамо или guaracha, които представляват солови или хорови импровизации. От тази вена бяха закърмени и легендата Тито Пуенте, който откри пред очите на света познатото до болка cha-cha-cha и Перез Прадо с неговото mambo от средата на 50-те години. Всички тези хора имаха тръпката в себе си, имаха желанието да забавляват и да карат света да плаче, имаха КОХОНЕС-А да го направят. Имаха ‘топките’ и смелостта да си останат същите, въпреки и напротив освободителя Фидел. Защото музиката не търпи политика, народната любов също. Тя е извън времето, а само в историята, така както продължават да бъдат в нея и всички легенди на Buena Vista Social Club.
Защото такава група няма, никога не е имало, но въпреки това те станаха група благодарение на любовта на хората, които никога не са ги забравяли.
Защото един човек ги изкара от нафталина, в който те бяха предпочели да живеят, вместо просто да напуснат острова и да се доберат със сал или лодка до Маями. Тогава обаче нямаше да е същото, магията щеше да изчезне, а ‘те вярваха в мечтите’, а и ‘революцията е вечна’, както две поколения кубинци пишеха по стените на Хавана и Сантяго де Куба.
Всеки който се е докоснал до музикалната тръпка на Куба е щастливец, възнаграден от Бога и като личност и като слушател.
Защото тя е оргазъм в най-чистия си вид.
Оргазъм, след който ти трепери всяка фибра на тялото.
Оргазъм заради който си струва да се живее.
Оргазъм, от който недоволни и неудовлетворени няма.
Оргазъм, който те кара да танцуваш, викаш, куфееш, плачеш и проклинаш.
Оргазъм, с който ти се иска да заразиш и другите с него.
Ние бяхме едни от първите заразени още от времето когато Buena Vista Social Club беше непозната дума и ще благодарим вечно на късмета си.
Наказателната експедиция по Вашето заразяване започва.
Очаквайте, в част ІІ – Началото на магията на Buena Vista Social Club Carlos
От прашните улици на Хавана, позабравили великолепието на балните зали и казината, крупиета и американските мафиоти и филмовите звезди отпреди времето на тато Фидел…….
От сополивите деца, който се надяват един ден да станат най-големите бейзболисти в Маями или бездомните кучета пред може би най-известното студио в Карибския басейн и Латинска Америка Egrem………..
От сбръчканите и с цвят на хаванска пура лица на старците, които десетилетия продължават да стоят на все същият ъгъл в очакване на безвремието ……………..
От изпадналите надписи на Карл Ма(р)кс, колите от 50-те години, океана или жените, запретнали шарените си поли до коленете, залепнали от жегата …..
От музиката, от сърцето или казано на кубински от КОРАСОН-А.
Кубинската музика е неразривно съвързана с Карибския басейн, с черното, смесените бракове, мулатите и метисите, робството и захарната тръстика. Отличаваща се с цялото си многообразие на ритми и музикални цветове през вековете кубинската музика, такава каквато днес я познаваме има хиляди разновидности.
Сърцето на Куба е СОН-А.
Ритъмът, върху който се гради всичко е clave.
Son, като музика се заражда в края на миналия, началото на 20-век, в областта Ориенте. Той може да бъде както спиричуъл, така и любовна песен за МУХЕРЕС-А (без жените си Куба никога нямаше да бъде същата), така и танцувално парче. Тази традиция е резултатът от сблъсъка на африканските и испански елементи, като неправилно зад океана и в Европа под цялото това многообразие на стилове и направления се разбира елементарното американско определение ‘tropical music’ с основни подразделения салса, румба, Latin Jazz и афро-кубан. Винаги съм се учудвал как янките, като не разбират нещо му пришиват удобно за логаритмуване етикетче. Ако задълбаем, то излиза че ‘афро-кубан’ и ‘афро-американец’ са едно и също нещо. Единият е африканец в Куба, другият в Щатите, а щом джазът се свири от ‘латинци’ (кубинци, мексиканци, пуерториканци, бразилци и всякаква емигрантска общност), значи е Latin Jazz. Ще попитам, защо няма определения от рода на ‘американ-джаз’, или ‘юръпиан джаз’.
Може би защото сме бели хора ли? А те втора ръка ли са?
И какво е това румба, салса и тинтири-минтири.
Румбата е била течение в кубинската музика през 20-те година, а под салса кубинците разбират националната си танцувална музика.
От казаното дотук е ясно, че всичко е Son, а изпълнителят носи името Sonero, Guajiros или Trovador, докато живата и енергична музика, която кара щатските или европейските пенсионери да дивеят по курортите е Son Montuno. В наши дни в самата Куба се заражда и ново течение, наречено Timba, което е смесица между традиционните кубински ценности и американската поп-музика.
За да опишем откъде тръгна явлението Buena Vista Social Club и къде са неговите корени следва да си изясними и някои други неща, защото това не е като да му сложиш етикетче, да го прономероваш и прошнораваш зад щанда и да го сложиш в категорията, т.е време е да разсеем съмненията и наречем нещата с истинските им имена.
Болерото и danzon-а, колкото и испанско да ви звучат са кубинската баладична и танцувална фолк-музика, от тази кръвна група, която ти позволява да отвориш небето и да свалиш звездите пред любимия mujer или просто да я зарежеш опипвайки с очи задника на най-добрата й приятелка, която сластно върти бедрата на една ръка разстояние от теб.
И това е Куба.
От същия сой са и музикалните интерпретации на changui от областта на Гуантанамо или guaracha, които представляват солови или хорови импровизации. От тази вена бяха закърмени и легендата Тито Пуенте, който откри пред очите на света познатото до болка cha-cha-cha и Перез Прадо с неговото mambo от средата на 50-те години. Всички тези хора имаха тръпката в себе си, имаха желанието да забавляват и да карат света да плаче, имаха КОХОНЕС-А да го направят. Имаха ‘топките’ и смелостта да си останат същите, въпреки и напротив освободителя Фидел. Защото музиката не търпи политика, народната любов също. Тя е извън времето, а само в историята, така както продължават да бъдат в нея и всички легенди на Buena Vista Social Club.
Защото такава група няма, никога не е имало, но въпреки това те станаха група благодарение на любовта на хората, които никога не са ги забравяли.
Защото един човек ги изкара от нафталина, в който те бяха предпочели да живеят, вместо просто да напуснат острова и да се доберат със сал или лодка до Маями. Тогава обаче нямаше да е същото, магията щеше да изчезне, а ‘те вярваха в мечтите’, а и ‘революцията е вечна’, както две поколения кубинци пишеха по стените на Хавана и Сантяго де Куба.
Всеки който се е докоснал до музикалната тръпка на Куба е щастливец, възнаграден от Бога и като личност и като слушател.
Защото тя е оргазъм в най-чистия си вид.
Оргазъм, след който ти трепери всяка фибра на тялото.
Оргазъм заради който си струва да се живее.
Оргазъм, от който недоволни и неудовлетворени няма.
Оргазъм, който те кара да танцуваш, викаш, куфееш, плачеш и проклинаш.
Оргазъм, с който ти се иска да заразиш и другите с него.
Ние бяхме едни от първите заразени още от времето когато Buena Vista Social Club беше непозната дума и ще благодарим вечно на късмета си.
Наказателната експедиция по Вашето заразяване започва.
Очаквайте, в част ІІ – Началото на магията на Buena Vista Social Club Carlos
Няма коментари:
Публикуване на коментар