Едно време в Разград имаше Клуб на културните дейци точно срещу блока, в който живеех. Клубът се изразяваше и изчерпваше с кръчма, наречена ‘Академията’, която работи до ден днешен. Препоръчвам ви я от все сърце, в случай, че някой ден животът неочаквано ви запокити в този град, който иначе си е ат дъ ботъм ъв джиографи, дет се вика. Един ден дядо ми, наблюдавайки входа на Клуба, мъдро отбеляза: ‘Гледай ги сега тия дейци как влизат културни, а излизат съвсем некултурни’ (ефемизъм за ‘Пияни като гъзове’). С тази интродукция май много се отплеснах. Исках просто да ви разкажа как Клуб Четвъртък си организира културно-масова събота с колективно посещение на ‘Гепи’* в новия Мултиплекс в НДК. Когато Клубът ходи на кино (а това до сега се е случило само веднъж за шест месеца), оскутяваме вкупом, което ще рече, че натрупваме в скутовете си камари пуканки, чипс, коли, фанти, дъвки и други аксесоари. Един от членовете ни така се беше потрупал, че трябваше да си спретнем спасителен отряд тип археологически, та да го измъкнем изпод купчината след филма. От звучното му рупане и хрущене, гражданката на предния ред току се обръщаше възмутена, ама аха да каже нещо и се отказваше. Тъпо е да си говориш със стена от кутии за пуканки.
За десерт след киното отидохме на кръчма, под предлог да обсъдим преживяното. Влязохме в кръчмата духовно озарени. Как излязохме е ясно. Той още дядо ми го отбеляза мъдро навремето, макар и по друг повод…
Следващата стъпка е симфоничен концерт или опера, но не ми се вярва да има в София кръчма, която би могла да издържи на дискусиите ни след подобен културен шок.
_________________________________
* Виж статията Гепи майна и на воля в раздел ‘Кино’, за да разбереш колко много си заслужава.
Nadie
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар