неделя, 10 декември 2000 г.

Осем без десет

‘Силенцио, загубеняци! Ха така! Знаете какво се иска от вас, тъпи картуни! Движение! Мърдай, глупендер! Да съм казал ‘свободно’? Хайде, мърши такива!’

Не съм подслушвала на вратата на Н-ското поделение. Този цитат е от ‘Астерикс и индианците’, който моят 4-годишен син гледаше по три пъти на ден, за да се разсейва и да не се чеше по шаркавите пъпки. Каква майка съм аз и защо му пускам това, вместо да му чета приказки, например, където ‘Червената шапчица донесла големи камъни и напълнила с тях корема на вълка’, който ловецът предварително е разпрал с ножици. Или тази за Малечко-Палечко, в която човекоядецът ‘се приближил до леглото на дъщерите си и като напипал малките шапчици на момчетата се заблудил, че това е Малечко с братята му, и прерязал без колабание гърлата на седемте си дъщери. Много доволен от извършеното, отишъл да легне отново до жена си.’

Цитатите са от Приказките на Шарл Перо, издателство Народна младеж от 70-те години, книжка, приспивала мен и брат ми навремето и мистериозно оцеляла, за да приспивам с нея на свой ред детето си аз. Не са ме превърнали в сериен убиец, но навярно са една от многото причини да се плаша от тъмното и да не мога да слизам в мазето сама (за това не правя зимнина и не отглеждам кисело зеле).

Колкото и кръвожаден да е Шарл Перо, все пак е класик. За разлика от Къци и шоуто му ‘Кой е по-по-най’. Навремето се излъчваше на живо, и беше малко по-добро. Носят се слухове, че преминаването към предварителен запис е било предизвикано от едно непредубедено детенце, което на въпроса ‘Къде е тате, защо не е дошъл и той в студиото?’, отговорило ‘Защото каза, че не може да понася тоя педераст Къци’. Предаването залага предимно на амбициите на мами, тати, баби, лели и вся остальная фамильная сволоч отрочето им да изгрее на екран и да му се порадва широката публика, а на следващия ден съседката Петрова завистливо да подметне как винаги е вярвала, че това дете може да надскочи родителите си. Не ме дразнят децата. Те наистина се стараят и им е забавно. Дразнят ме еднообразните въпроси от сорта на ‘Какъв ще станеш, когато порастнеш?’ (‘Човекът-паяк’ и ‘Певица като Глория’ са най-често срещаните отговори), ‘Какво работи мама?’ (‘Лежи вкъщи’) и ‘Кой те доведе на шоуто, я да ни помаха от публиката’. Признавам си с ръка на сърцето, че преди месец двете баби заведоха там и моя син, но се оттървахме с лека уплаха, защото не стигна до кръга с въпросите. Окапа още в началото, въпреки вдъхновеното му, но банално изпълнение на ‘Зеленчуци който не яде’.

‘Спукано гърне’ е свежа алтернатива – дано не загуби от чара си. Между другото ако се казваш Енчо и си сложиш едно ‘бате’ пред името, имаш реален шанс да заводиш детско предаване.

‘Неделно междучасие’ е комбинация от ‘Бързи, смели сръчни’ и кръстословицата на Къци, а кака Лили я помня откакто бях аз дете – все така безинтересна и предвзета, само дето поостаря.

Така де – всички стареем. Годините си минават, а днес на екрана вместо Заяц да тормози Волк, Том размазва Джери и обратното. Педя-човек осиротя без чичко Филипов, а Ум белия делфин се пропи и заскита.

Я по-добре да отидем в парка, момчето ми! Там ще ти е студено на бузките, но пък ще ми е топло на душата.

Nadie

Няма коментари:

Публикуване на коментар