сряда, 13 декември 2000 г.

Над-писи-писи!

Не марки, не значки, не хартийки от дъвки и шоколади. Колекционирам надписи и съм много пристрастена. Класиката в колекцията ми, разбира се, е табелата, сътворена от Кристофър Робин по повод щастливия изход от Експедицията им с Мечо Пух: ‘Северен полюс открит от Пух го намери’. Надписите са разнородни – рекламни, заглавни, графити, по фасади, фанелки, билбордове, транспаранти и всякакви други. Трудно ми е да ги подредя и за това ще карам както ми дойде наум:

Най-старите два надписа в колекцията са подарък от баща ми: Баничарница ‘Максим Горки’ и Кланица ‘Милосърдие’ са украсявали навремето съответните предприятия в Разград. Ако имате път към Царево, крайпътна рекламна табела ще ви пожелае ‘Приятно пътуване с продуктите на кланица ‘Славей’.

В Бургас Заложна къща ‘ТИТАНИК’ ще ви даде заем без проблем. В София пък Застрахователно дружество ‘БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ – АД’ дълго време украсяваше сияйно-месингово фасадата на фирмата на Волгоград и Дондуков. В Русе, на фасадата на музикалното училище преди много години двама млади се бяха разписали декларативно: ‘НИ ШЕ СЕ ОЖЕНЕ’. Така и не ме поканиха на сватба де.

На плажа в Слънчев бряг това лято дебел мъж, плешив, с криви крака и голям корем мъкне кошница, пълна с гевреци и крещи с дрезгав глас да приканва купувачи. Когато ме подминава виждам, че на гърба на фанелката му се мъдри надпис с големи букви ‘НИМФА’.

Посещение на машиностроителен завод в Балчик. По стените висят стари, очукани табели, призоваващи работниците към най-различни неща, но главно към съзнателно отношение към труда. Перлата в короната е: ’Всеки допуснат БРАК е беда за целия колектив!’ Не пожелаха да ми я подарят, иначе отдавна да ми е украсила стената над брачното ложе.

‘Ако искате да откриете Исус, свържете се със струдентско религиозно дружество ‘ПЕЛИКАН’ – транспарант на Пиротска, където също шепа анонимни граждани се занимават с ловене на бримки в безистена.

Докато се катерех по етажите да ходя на гости на някаква приятелка, защото асансьора не работеше, вниманието ми привлече непретенциозна бележка, залепена със скоч на звънеца: ‘Не звънете! Звярът спи!’ Махмурлив съпруг, морна тъща, зло куче или ревливо бебе с колики според мен са някои от вариантите за образа на Звяра, но и до ден днешен се губя в догадки, защото съм шубелива по природа и не се поддадох на изкушението да го натисна тоя звънец.

На една автобусна спирка в Драгалевци с маркер е поправено заглавието и след така направената корекция слизате, за да посетите ‘Техникум по фина механика и охтика’.

А вчера на седалката на автобуса прочетох следното обяснение: ‘Обичам НАСКО, ПЕШО, ВАНЬО, ЖОРО и ГЕЛЕТО’, подпис: АНИ

Ми това е важното в живота, да се обичаме колкот’ можем повече и да има мир на земята, нали?

Пи-Ес. Ако някой може да ми прибави нещичко към колекцията, черпя виртуално уиски с фъстъчки и от време на време бадемчета. О-о!

Nadie

Няма коментари:

Публикуване на коментар