сряда, 6 декември 2000 г.

Юруш на маслините!

Вечеряме пред телевизора. Кротка семейна идилия. Вече свикнах да преглъщам без да ми се гади, докато гледам как тоалетното пате кълве микробите под ръба на тоалетната чиния. След салатата от патешко с микроби ми поднасят пържолка от памперси и дамски превръзки, поляти с особена синя течност и пълни с набъбнал гел. Мъжът ми не знае защо, макар че се налива с Каменица като камила преди дълъг преход. Докато се уригвам от тежичките манджи до тук, Глейд поглъща лошата ми миризма, после прелита ниско над канала на мивката, пъхва се в кофата за боклук, в любимата тоалетна чиния, която като червена нишка минава през рекламното повествование, и се превръща в уханни цветя. Да, ама на мен храносмилането ми се е влошило вече до такава степен, че рекламата на ‘Зинат’ ми идва като провидение – там хората са се погрижили да ми покажат стомахът отвътре и как соковете циркулират много нагледно.

Една вечер не издържахме и вместо телевизора решихме да си пуснем радиото. Там поне карртина няма. Чу се убедителен звук, ама докато успеем да се разпитаме кой и защо е пръднал, облекчена въздишка раздра ефира, зашуртя вода и проговори задгробен дикторски глас: ‘Дуфалак, Дуфалак, днеска ходих, утре пак’. Ако имате запек, да знаете, че това е спасението. Ама аз пак не успях да се навечерям.

Но това не е всичко (пак е цитат, знаете). Внезапно си помислих, че съм полудяла и се обадих на една приятелка, спец по микро-флората и фауната. ‘Лорче бе’, викам й, ‘я ми кажи ти, бактериите са ли видими с просто око, или не са’. Тя ме попита с равен глас на коя водка съм и да съм престанела да се наливам, не ме било срам. ‘Я по-добре си пусни телевизора’, парирах я аз. ‘Внимателното вглеждане в тъкъните, изпрани с обикновен прах за пране показва, че в тях се съдържат много бактерии.’ Тема си е Тема де. Лорчето изслуша внимателно рекламата и констатира мъдро: ‘Аааа, ами ето. Хората са ти казали ВНИМАТЕЛНО да се вглеждаш.’ Ако наистина обърна няколко водки, може би ще мога да се цаня в БАН за микроскоп.

Всъщност като се замисля, ще взема да пия вече червено вино. Откакто бдителен член на клуба ми отвори очите, че ‘Орбит’ премахва остатъците от кафе и червено вино, натрупани през целия ден, не ме е страх да се почвам още отзарана. Юруш на маслините!

Nadie

Няма коментари:

Публикуване на коментар