Една вечер не издържахме и вместо телевизора решихме да си пуснем радиото. Там поне карртина няма. Чу се убедителен звук, ама докато успеем да се разпитаме кой и защо е пръднал, облекчена въздишка раздра ефира, зашуртя вода и проговори задгробен дикторски глас: ‘Дуфалак, Дуфалак, днеска ходих, утре пак’. Ако имате запек, да знаете, че това е спасението. Ама аз пак не успях да се навечерям.
Но това не е всичко (пак е цитат, знаете). Внезапно си помислих, че съм полудяла и се обадих на една приятелка, спец по микро-флората и фауната. ‘Лорче бе’, викам й, ‘я ми кажи ти, бактериите са ли видими с просто око, или не са’. Тя ме попита с равен глас на коя водка съм и да съм престанела да се наливам, не ме било срам. ‘Я по-добре си пусни телевизора’, парирах я аз. ‘Внимателното вглеждане в тъкъните, изпрани с обикновен прах за пране показва, че в тях се съдържат много бактерии.’ Тема си е Тема де. Лорчето изслуша внимателно рекламата и констатира мъдро: ‘Аааа, ами ето. Хората са ти казали ВНИМАТЕЛНО да се вглеждаш.’ Ако наистина обърна няколко водки, може би ще мога да се цаня в БАН за микроскоп.
Всъщност като се замисля, ще взема да пия вече червено вино. Откакто бдителен член на клуба ми отвори очите, че ‘Орбит’ премахва остатъците от кафе и червено вино, натрупани през целия ден, не ме е страх да се почвам още отзарана. Юруш на маслините!
Nadie
Няма коментари:
Публикуване на коментар