Тръгваме и ние да го посетим. Пред НДК небивали тълпи хора, все едно има концерт на Слави Трифонов. Обзема ни приятна възбуда – не всичко е загубено за народа ни, щом има такъв интерес към книгите. Четем – зала 3, 7 етаж. Е, нависоко е, ама нали е за книжнината… Единият ескалатор не работи , опашка пред другия, хора, хора, млади, стари, всякакви.катерим се бавно нагоре и радостта ми почва да прераства в съмнение – всичкият тоя народ наистина ли натам е тръгнал? Чак пък такъв интерес? Картинката от Славейков е ясна – колко и какво се търси, колко се купува. Сключвам облог, че са за базара, вече постоянно настанен в НДК* . За съжаление печеля. Последните два етажа сме сами по ескалаторите. Интересът явно и тази година е насочен другаде. Това ми помага някак си вяло и безучастно да приема факта, че тази вечер няма да видим почти нищо. Оказва се че работното време на панаира е едва до 19:00. Не е предвидено явно за работещи хора като нас.
Затова пък базарът работи – там са оборотите и търговията. Я, така и така сме тук , да видим дали не можем да си купим нещо. Пък нигите ще ги видим на Славейков…
--------------------------------------------------
* - независимо как се казва в момента, в НДК вечно има някакъв базар, вечно се продава нещо. Лошо няма – иначе няма как да го поддържат, ще запустее и ще заприлича на другите останки от ‘старите’ времена. А културата – е и такива неща има.
Zaro
Няма коментари:
Публикуване на коментар