вторник, 12 декември 2000 г.

За критиците. За творците

‘Неуспелите автори стават критици’.

Не ми е известно някой творец да си е позволил да критикува друг такъв. Звучи някак несериозно - на кой му е притрябвал такъв анализ? Творчеството е свързано с дълбокия микросвят на човека - тази толкова коментирана система от асоциации, която върши черната работа - върти по някой вирбел, освобождава ненадейно странни резонанси, филтрира фалшивите ноти... Като цяло прекарва си добре. И изобщо не се кахъри с баналния въпрос ‘защо?’. И защо изобщо? Егоизъм. Жив егоизъм . Творчеството се явява краен продукт на себичната потребност от самозадоволяване. Необходимостта от освобождаване. Сходно е с естествените физиологически нужди. Когато ти се ходи до тоалетна какво правиш? Когато почустват нужда от освобождаване наистина надарените се освобождават по много елегантен начин - творят. А господа коментаторите реагират почти мигновено - ‘Осанна’, ‘Разпни го’, ‘Да беше му променил малко заглавието’... На твореца обикновено не му пука - той си е задоволил потребността и успокоен си върши работата до следващия ‘удар с тухла по главата’. Това как околните възприемат резултата от отделянето си е лично техен проблем и оповестявайки го на висок глас направо се излагат. Никога не можеш да разбереш твореца - можеш да се доближиш до неговия свят но той не може да бъде и твой свят. Номерът е да се насладиш максимално на чуждия космос - да усетиш възможно повече неща от него. Всичко останало е куртоазия.

Vorbis

Няма коментари:

Публикуване на коментар