Уикендът 6-8 април 2001 година бе повече от странен. Царят се завърна и накара цяла България и половин Европа да изразят мнение и пак в двете крайности на ‘плюс’ и ‘минус’, ММ си раздадоха наградите и т.н. Най-подходящата дума за всичко е може би So What, So F…..n’ What.
На 6-ти всички говореха само за едно. България вече не беше същата. С отворени обятия всички си искаха царя. Повтарям царя, а не Симеон Борисов Сакскобургготски. И той дойде. И реши, че е крайно време да се занимава с политика. Не, че досега не го е правил. Всички бяха потресени от новината, в очакване на нещо ново, на някой, който да е различен от всичко случило се досега в нашата мила родина от 10111991 до 06042001. Имаше алтернатива. Имаше желание за промяна, не че 10 години го е нямало, но пак сме до кривата круша или поне така мислят 90% от българите. Някои намериха обединителната фигура за нацията, други равнодушно повдигнаха рамене
So What, So F…..n’ What.
Социолозите и политолозите предвидиха растеж на бъдещата електорална единица на 17062001. Дали обаче алтернативата я има?
Същото число имаше алтернатива и на наградите на музикалния ни хедлайнер ММ. Честно казано имах чувството, че наградите са направени от едно общество, което има нужда да се награждава самото себе си, я за стил, я за музика, я за видоклипове и т.н. И американците са така, че не виждам нищо лошо в това. Само не разбрах две неща. Че има нужда от такива събития, има. Ама трябваше ли шоуто да бъде ‘изоставено’ в ръцете на най-некадърните оператори след случая с прословутото слънчево затъмнение. И в този случай, единствено което често проверявах е, дали телевизора ми е Black Trinitron, Hi Black или всичко свързано с мрак. То бива бива черни екрани, но явно монтажистът на предаването си беше забравил ножиците в къщи. И второ, кой им казва на тези наши звезди (не цитирам трите ‘велики’ певици) , че ‘здравейте пичове’ е адски пичовско и е проява на добър вкус. Къде останаха пичките бре момичета?. В залата имаше и момичета, жени, изобщо същества от женския пол на homo sapiens. Но и това отмина така, че So What, So F…..n’ What
Числото 06042001 много бързо превъртя стрелките си на 08042001 за да достигне до ....... партийно събрание за учредяване на движение, характерно с единодушното гласуване като от Бай Тошково време, пляскане като на 13-тия конгрес и липса на млади хора в залата. Не исках да казвам последното, но беше факт, който ми направи лошо впечатление. Не знам дали младите хора липсваха сред поканените, или просто по-възрастната маса най-после е открила верния избор, но.... В интерес на истината цялата учредителна маса беше адски разностранна, да не кажа дискредитирана. Не искам да мисля, че в артистите, онези чудеса на мисълта и политическия опит Георги Петров, Гогов, Йоло Денев и стария ни ‘воден’ познайник Янчулев е бъдещето на политиката в България. Надявам се, че са били случайно там, но точките които бъдещият депутат Сакскобургготски спечели на 06042001 ги изгуби поне половината на 08042001.
Затова и изчаках с този материал, защото не обичам да се потдавам на първичния си инстинкт, а на регулируемата хормоналност.
Къде обаче бяха младите хора. От репортажите по всички медии беше видно, че ги нямаше около БИАД, ........те просто бяха на площад ‘Бетенберг’ за да се повеселят, да използват хубавото време и да отдадат почит на рокаджийската душа на Георги Минчев. Защо ли?.
На тях отдавна им е известно, че ще се оправят в крайна сметка сами, а политиката е ...........работа. Пролетта поне си дойде овреме и в крайна сметка 08042001 си беше приятен ден.
Както всички останали впрочем, ако розовите очила и ентусиазмът за нещо по-добро ни е по-чест гост на трапезата.
В крайна сметка на младите им остана прочутият рефрен на Улрих и компания So What, So F…..n’ What.
Времето не може да бъде спряно. Остава ни да го изживеем.
Carlos
Няма коментари:
Публикуване на коментар