Винаги ставаше така - точно когато купонът влизаше в разгара си се сещаха, че е малка и я пращаха да се прибира. Сватбата мина като всяка средностатистическа сватба. Булката се кипреше с бялата си рокля и се закачаше с гостите, Той стоически премина през цялата врява от народни танци и обичаи като подсилваше търпението си с огнена течност. Тя седеше срещу него на централната маса - детето на компанията, и от време на време си стрелкаха съззаклятнически погледи. Той, ей така на шега. Тя отвръщаше с плаха усмивка, която се бореше да прилича на нехайна.
Познаваха се от две години. Пътуваше много, но когато се връщаше идваше често y дома й на приказка с техните - говореха, говореха до късно. Отпиваха бавно. Той привършваше кутията Rothmans. Често си свиваше цигари сам, винаги Clan. Тя измисляше нови и нови причини да остане с тях. Той я обсипваше с музика, книги, поезия и разпалваше любопитството й с истории за далечни страни.
Гостите се разотидоха и сервитьорите затракаха с чинийте. Групата от централната маса тежко се надигна и се понесе да се подсили с още кафе. Щяха да продължат по нощните барове и Тя трескаво очакваше истинските приключения. Докато техните не отсякоха - прибираше се в къщи и това беше. Нямаше смисъл да спори. Изхвърча навън за да скрие сълзите си. Дори не го дочака да се появи. Опитваше се да ходи бързо за да не се намокри, но не беше лесно с първите високи токчета. Скри се под близкя навес и се наведе да избърше досадните капки от очите си. Той влетя след нея, целия мокър и рошав, спря и се вгледа в очите й. Мълчаха. Тя се опитваше да не трепери през цялата онази вечност докато Той я стисна в ръцете си. Целувката я удари като вълна и я понесе в дъжда. Не усети как се прибра - може би, все пак, първите токчета са имали криле.
Защо се ожени чудеше се Тя, но не смееше да му зададе въпроса. Страхуваше се, че магията ще се развали и хлапашката му усмивка ще изстине. Все се опитваше да навакса всичко, за което Той й отваряше скрити врати. Попиваше жадно музиката му, книгите му, Rothmans-а и Clan-а. Само едно не можеше да се престраши, а и Той не бързаше. Водеше я по разходки и кина, говореха за гимназията и за учителите, за пътищата и за страните, за живота и за смъртта. През лятото се срещаха в парка и дори понякога решаваха заедно необходимото зло - домашните. Легнали на тревата, драскаха върху хартията и спореха. Спореха за какво ли не - Той я оплиташе в странните си теории, Тя ходеше замислена дни наред и се опитваше да ги разнищи.
…
Появи се с билети за театър - ‘ЛюбоФ’, последната нашумяла пиеса, която всички искаха да гледат. И Тя не разбра защо трябваше да продадат другите билети. Отидоха двамата, тържествено пременени както подобаваше на случая. Залата жужеше от интелектуалната суета на града. Познати лица се спираха да говорят с тях - как са младоженците, как са вашите - и поддържаха илюзията на невинността. Шестия ред - промъкнаха се бързо и едва дочакаха угасването на светлините за да впият ръце. Усещаше напрежението на близостта му и не смееше да мръдне за да не освободи лудия ритъм на сърцето си.
В къщи нямаше ток и Тя не можеше да си намери място. Техните неочаквано бяха отишли на купон и сигурно щяха да осъмнат - няколко часа повече с него изгубени безвъзвратно. Сепна я телефона. Винаги се появяваше когато вече и се струваше че силата на копнежа ще я пречупи. Изхвърча без да се замисля за часа, за съпротивата на баба й, за неизбежните въпроси.
Вървяха по брега и слушаха монолога на водата. Той я водеше за ръка и от време на време спираше да се огледа в очите й. Укротяваше страха й с устните си и не отделяше очите си от нейните. Никога не затваряше очи - Тя знаеше, че е магьоснически трик, но се оставяше да я погълне.
Дъждът се спусна като тежка театрална завеса. Бяха премръзнали, но не им се прибираше. Остана й острата болка и разцъфналата алена роза върху белия чаршав, който после сушиха на парното. Той я гледаше с трескави виновни очи - защо ли, тя сама пожела. Отрезнели от нощното опиянение се понесоха към домовете си.
Събитията ги замачкаха като лавина. Околните ги предъвкаха не веднъж. Той бързо замина като нежно се шегуваше, че всъщност копнежа по хората, които не са до нас, идва от собственото ни егоистично желание да ги притежаваме. Тя стисна зъби и се закова да чете за матура, после за кандидатстудентски. Няколко писма и картичка с разцъфнали вишни. И Тя пишеше, почти всяка седмица и прибираше писмата в традиционната картонена кутия - бореше се с егоизма, а може би и със страха. Месеци наред го сънуваше - всяка нощ. Скачаше при всеки телфонен звън. Отначало й се струваше, че напрежението на болката ще я задуши или разбие на малки, малки частици, всичко ще се свърши и ще й олекне. После се научи да управлява сънищата си и си представяше, че те са действителността а всичко друго е някаква банална необходимост.
…
Лятото долетя безгрижно, сесията беше лека и не се престараваха. Седяха на Тенекийте на салата и ракиийка и си бърбореха докато чакаха кебапчетата. Тя се смееше и зяпаше по хората. Не разбра как го усети - погледа. Той бавно пушеше цигара на балкона на третия етаж. Не мръдна докато не свършиха с кебапчетата. Знаеше, че ще я последва и се бореше да обязди с пулса си. Беше пораснала - премина изпита с отличие. Ведро, усмихнато лице - никой не забеляза надигащата се стихия.
Погълна ги пожара на затиснати от времето чувства. Той готвеше, Тя се опитваше да натика текстовете от учебниците през пламтящото си съзнание. Понякога го питаше за нещо - Той я гледаше и се смееше, нямаше вече отговори на всичките й въпроси. Опита се да бъде непреклонна, но не успя. Събуди се от погледа му. Не знаеше колко часа е спала, но той не беше помръднал - беше седнал до леглото и я гледаше. Любиха се алчно и после нежно и после плакаха и така всяка нощ. Говориха дълго и си обещаха да не се виждат. Той си замина. След няколко седмици намери в пощенската си кутия две касети - донесени на ръка. Два замислени женски гласа пееха за изгубена любоФ.
…
Пътуваше много - всяко кацане й носеше трескаво очакване за малки нови открития. Знаеше, че рано или късно очакването ще се обърне към всяко връщане. Прие заминаването като естествено.
Върнала се беше да се зареди с още едно бурно лято. Обикаляше по плажовете и капанчетата и често се хващаше, че погледа й непрестанно сканира минувачите (колко много неща щеше да му разкаже). Приятелите я сряскаха и се смееха, че науките и кариерата са замътили мозъка й.
Пак се стягаше да излиза някъде. Майка й се въртеше наоколо нерешително, после явно събра смелост и го каза.
Караше на отворен прозорец за да не й свърши въздуха и се опитваше да не загуби концентрация. В деловодството я погледнаха, поровиха в една дебела книга и й казаха посоката.
Шестият ред - Той я гледаше от сивия камък и се усмихваше нехайно, сякаш всичко беше на шега. Тя стискаше зъби и се опитваше да не бъде егоист. Вълната я блъсна и после леко я пусна в дъжда, който се стичаше тихо върху розата.
…
Отпиваше бавно виното, загледана разсеяно в хорския мравуняк. Чудеше се какви ли истории ще разказва за тази далечна страна.
Blue
Няма коментари:
Публикуване на коментар