четвъртък, 26 април 2001 г.

Има такива дни

Вали. При други обстоятелства това време е супер. Не и днес. Студ, нищо, че е април. Събуждам се с главоболие. Тръгвам за работа. Вали. Хората - намръщени прескачат локви. И аз мога да прескачам локви, ама не. И чадър нямам. При други обстоятелства дъждът ... Автобусът идва след цяла вечност. Успявам да се напъхам. От влагата задухата е още по-осезаема - смес от всевъзможни миризми. Смълчано. Голям гъч. А навън листата предизвикателно зеленеят и фриволно се люшкат от вятъра, както и белеещите се боклуци. Спирка след спирка. Дъждът се засилва. Слизам. Петте кьошета дават признаци на задръстване. Светофарите не работят. Хората забързани се блъскат с чадъри. По-красноречивите псуват сочно. Другите мълчаливо притичват, опитвайки се да се спасят от вълните кал, прелитащи изпод гумите на транспортните средства наоколо. Клаксони започват да пищят все по-настойчиво в тарапаната. Пречат ми да проследя нишката на снощния хиляден епизод от розов сериал, разискван от двете лелки до мен, под навеса от балкон на сграда до спирката. Вали. След още цяла вечност, тъкмо към края на епизода, се дотъртва тролея. И този път с рядък шанс, съпроводен с лакти и крясъци успявам да се намъкна. Капки се стичат по прозорците. Някои ловко се вмъкват и изненадващо покапват главите на спътниците ми. С периферия виждам как старец използва уместно ситуацията и повдига заспали чувства и части в панталона си, като опипва сочните задни части на чернокоса мадама. Бременна жена притисната отвсякъде пищи. Предполагам не й е добре, ама и на мен не ми е. А не пищя. Пречи ми да разбера политическите възгледи на бабките около мен. Вали. Изскачам като тапа от вкиснало вино и вдъхвам дъжда. Мокра кокошка от дъжд ... Вървя към работното местенце. Пристигам. Сварвам глутница полицаи, суетящи се около зверски обезглавения ми компютър. Останалите машини в офиса са в същото незавидно положение. Кражба с взлом. И други липси ... Навън все още вали. При други обстоятелства това време е супер. Но не и днес. Е, мисля си, има такива дни.

Justine, www.abcbg.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар