Мъжът й се замисли, че става нещо странно, чак когато установи, че тя от половин час бърше някаква чиния с изражение "и те се целунаха на фона на залеза", докато кухнята постепенно потъва в смог от прегорелите пържоли. Евакуира децата при съседите, докато се проветри, и метна бързи пържолозаместителни яйца в тигана за вечеря. Не че се случваше за първи път - беше свикнал с кратките й бягства и ги надушваше отдалеч, но точно в този час всяка вечер се вкопчваше с интерес във вечерните новини и пропусна симптомите. Погледът й ставаше стъклен, на лицето й се изписваше разсеяна усмивка и преставаше да говори. Затваряше се в собствения си свят, от който можеха да я изваждат само децата и то при наличието на магария от ранга на "подпали се къщата". Никога не разговаряха за това, така и не разбра в кое измерение препуска жена му при тези отсъствия от реалния свят, дразнеше се ужасно, но вече се беше примирил.
Цяла нощ си говори наум с мъжа от улицата - разказа му за живота си, който не беше нещастен, но не беше и кой знае колко щастлив - абе нищо особено. Как обича мъжа си, обаче той не я разбира - че кой мъж разбира собствената си жена, как е луда по децата си - че коя майка не е, как живее в постоянен страх от живота - за нея е нещо като кола, на която ти е хубаво да се возиш, но не знаеш кога ще се скапе и ще се превърне в бреме вместо в удоволствие. Даже му призна, че си има любовник, който по-скоро я вбесява, отколкото й дава нещо, но поне я забелязва и умее да я изслушва. Каза му, че би избягала с него където и да е, че цял живот е мечтала да го срещне и баналности от този род.
Едва издържа до пет и половина, заряза колегите да пият бира в бистрото отсреща и хукна. Нямаше го! Краката й се подкосиха и за миг реши, че ще се стовари насред тротоара. На негово място бяха окачили нова реклама с фармацевтичен мотив - на жена, която целува змия. Бъррррррр! Уомо-то си беше отишъл и беше отнесъл със себе си мечтите й.
Nadie
Няма коментари:
Публикуване на коментар