петък, 13 април 2001 г.

Голямата екскурзия (нетипично-патетична творба)

Загадка! - казвам аз, навирила крив показалец и вдигнала въпросително вежди. Познайте какво е 974 978! Не е телефон, не е недовършено ЕГН, не е салдото ми по банковата сметка, разбира се, нито е код за достъп към секретна информация. Това е броят на българите, които са отпътували с туристическа агенция ОБЛАЧЕЛЕБЯЛО през последните 16 години - кои за онзи свят, кои за широкия свят. Статистиците ми го казаха, а също така споделиха, че от 8 години насам българите, отпътуващи за онзи свят са два пъти повече от новородените. Явно и Господ не проявява особен интерес към дестинацията България и си оттегля хората от тук рано-рано поради рекламации.

Що се отнася до широкия свят, ОБЛАЧЕЛЕБЯЛО беше най-натоварена през периода 1989 - 1990 година, главно по направленията Турция и Канада, където се отчита рекорден out-going туристопоток.

Зад сухите числа на статистиката надничат и ми махат приятелите и познатите:

Марина, която се изучи в Париж и се омъжи в Лондон, където преуспява и може да си купи малък остров, ако си продаде къщата; Галина, която осветява с присъствието си General Electric, a в свободното си време съсипва мъжките сърца в Оксфорд; Митко - инженер, авиомоделист, мебелен специалист, който става в три сутринта, за да меси хляб, а следобяд работи на един строеж във Вашингтон и чака да му се роди детето там, за да си е първо поколение американец. Опитвам се да го вразумя по мейла: Митко бе, помисли си добре! Ако го родите това дете в Щатите, никога няма да може да стане Президент или Министър-председател на България! Почувствах как силно го разстрои тази новина...

Списъкът продължава с двамата комшии - лекари, с три деца, които живееха в пълна мизерия и се чудеха как да свържат двата края. Озелени ги една карта и сега си родиха четвърто в Чикаго, майката ги гледа, а бащата храни семейството с уроци по тенис. Помня очите на туркинята, която роди в ръцете на милиционера, охраняващ кервана на бежанците в мирно време, и си остави детето в болницата, защото не искала гяурче. Предавам на всички вас поздравите на Дани, 12 годишен австралиец от Сидни, напипал ме на рандъм чата. Като разбра, че съм българка ми написа: "Много съм слушал. Майка ми и баща ми са българи. Избягали са от режима тук през 89." Режим? Австралиец?

Разбира се, има и такива, които се връщат - къде да станат пак царе, къде овце да пасат, къде да консултират. Но никой няма да се върне заради високи сини планини, небето като от коприна или черните ни очи. Образованието по широкия свят е скъпа инвестиция и се връща чрез висока заплата, която тук няма кой да даде. Така че, момчета и момичета дето сме останали - запретвайте ръкави и се хващайте здраво на работа, защото китната градина България има нужда от прекопаване.

Nadie

Няма коментари:

Публикуване на коментар