След това традиционно тавтологично начало, бързам да те осведомя относно събитията за и около мен. Великден протече доста злополучно - в петък вечер и събота сутрин си организирах голямо пролетно почистване. Колкото повече лъсваше къщата, толкова повече се смахмузвах аз. Довърши ме банята, където излях годишните запаси от "Тоалетно пате" на половината софийски магазини, за да компенсирам нечистенето за един умерено дълъг период и така обгазих не само своя дом, но и съседите три етажа над мен, че дойдоха хората, просълзени едни такива, да проверят дали не е започнала Трета Световна, а те нищо да не са разбрали. И аз бях доста просълзена, та си поплакахме на рамото, а после дискретно им напомних, че и аз имах съмнения относно отпочване на военни действия, когато преди месец бяха изляли бидона със миналогодишното кисело зеле в канализацията и трябваше спешно да се евакуираме целия вход.
След приключване на чистенето, с малчо боядисахме яйцата. Голяма радост беше - от 30 сварени оцеляха 10 - с 20% повече в сравнение с миналата година. Паркетът около масата, където бяхме ситуирали бояджийската работилница, придоби особена окраска в мръсна лила - много е ефектен - ще го видиш лятото като дойдеш. Малко се разстроих като го видях, но още повече се разстроих, когато намерих детето под формата на един от синовете на Великата мечка, вапцано в цветовете на войната и с корона от перата на любимата ми палма, дето я отглеждам в кьошето от 5 години. И понеже вече беше попревалил следобедът, вързах коня, седнах на бара, викнах си едно уиски, запалих цигарата на мира, а индианеца го заточих в неговия резерват да дремне.
В неделя заваля сняг и валя през целия ден. В понеделника ни разбиха Кокала, от който бяха задигнали КАСЕТАТА НА Д-2, една недопита бутилка Кока-Кола от 500 ml, половин кутия Victory Medium, три Великденски яйца, парче козунак на пет дена, както и Ксеникал-а за отслабване на мъж ми. Истина ли е какви боклуци си държим в колата първо ми кажи, а после отгатни за кое най-много ме е яд, да им изсъхнат ръчичките дано! Викам на мъж ми: "оглеждай хлапетата из квартала и което ти се види отслабнало, значи е живяло с илюзията, че може да се надруса с Ксеникал - то ще да е нашият човек". А той отчаяно ми отправя въпроса каква кола трябвало да кара, за да не я разбиват. Казах му, че няма надежда, щото преди година бастисаха ЗАЗ-а на колежката ми - от старите модели. Той, горкия, не се затваряше, камо ли да се заключва. Бяха й взели пътната карта на България от жабката (то друго за вземане е нямало де), която и без това не й трябваше, защото тя по-далеч от Герман с тоя ЗАЗ и с големи усилия не можеше да стигне.
Ти за втори пореден път не почете Българския Великден и се съсредоточи върху Лондонския такъв, но не беше права! България се нуждае от нас, мойто момиче, и да се връщаш бързо да помагаш с каквото можеш! Абе в краен случай се върни да се видим, да жулнем по ракийка-две като бели хора и да поклюкарстваме.
Поздрави Мартин и всички познати и приятели от сорта на Блеър, Стинг, Бриджет Джоунс и когото още напипаш в ареала.
Твой приятел вечен - весел Патиланчо!
Nadie
Няма коментари:
Публикуване на коментар