Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
Дон Рубен Гонзалес или както го наричат ‘най-великият пианист на Куба’, така започва всяко едно представяне на музикантите по време на турнетата на Buena Vista Social Club. И има защо.
Рубен Гонзалес е доайенът на кубинската музикална школа, съчетание от ‘Котаракът Феликс’ и Дюк Елингтън, както го определи Вим Вендерс, един от тримата най-големи пианисти в историята на музиката, както добавя Хуан Де Маркос Гонзалес.
Рубен Гонзалес и Фонтанилис е роден през 1919 година. Съдбата си е избрала Рубен да се насочи към докторската професия, но от петата му година датира и първото запознанство с пианото ‘Джон Стоуърс’, което преобръща живота му. Не без помощта и на майка му, която по това време е кабаретна певица. Това пиано е и поводът днес музикалният свят да има един от най-колоритните си пианисти, не само в кубинската музика. От 50 години Гонзалес създава и променя музикални стилове, гради композиции, прави турнета, преобръща музикални хоризонти, смесва стилове.
В далечната 1934 година Рубен започва да посещава консерваторията на Cienfuego. Мечтата му е през деня да работи като доктор, а през нощта да свири. Едва ли обаче животът е толкова прекрасен. С популяризирането на son-а пианистът напуска следването си по медицина и през 1941 се преселва в Хавана. В началото на 40-те години Хавана е раят на удоволствията, раят на бендовете, на големите имена и на нощния живот. Какво си спомня побелялата глава на Рубен: ‘През 40-те години животът в Куба бе пълен с музика. Не печелехме кой знае колко пари, но тогава ми беше все едно. Всички свирехме, защото искахме да го правим и ни доставяше удоволствие’. Пианистът има шанса да избере за съсед (или съдбата да му го избере) Арсенио Родригез.
По това време възпълният и сляп с едното око Арсенио води най-известният оркестър на Куба. Арсенио е царят на биг-бенда и нощните клубове, като единствената му реална конкуренция в тези години е Бени Море. Гонзалес има шанса основният пианист на Родригез да го напусне, след което Арсенио поканва младата надежда да се присъедини към оркестъра му. Гонзалес разбира се не отказва и се задържа дълги години при Арсенио. С оркестъра му Рубен прави турнета из почти целия Карибски басейн, Латинска и Южна Америка. Всички в Хавана говорят за пианистът-хубавец с бързите пръсти и неповторимия стил на свирене. От първата им среща остават думите на Родригез: ‘Рубен не гледай, какво свирят другите. Свири това, което на теб ти харесва. Не имитирай другите. Когато идват да ни слушат, от всеки един звук те трябва да знаят, че ти си на пианото’.
Всъщност стилът на Гонзелес е смесица от увереноостта и сериозността на Елингтън с чисто латинската школа и ритъм и онази карикатурност на червено-оранжевите му ризи и фраковете с лъскави пайети от младежките му години. Може би и затова Рубен винаги изглежда най-сериозен и достолепен по време на турнетата на Buena Vista Social Club. Неговото място не е на предната редица. Черният роял заема винаги дясната половина на сцената, встрани от Ибрахим, Хуан де Маркос, Пио и Елиадес. Човекът който обаче задължително е много близко до Рубен е ‘Качаито’ Лопес, който неведнъж е споменавал, че е свирил с почти всички големи пианисти на Куба, но никой не е ‘по-голям от Рубен’. Симбиозата ‘пиано на Рубен и контрабас на Качао’ е и основата върху, която се гради саунда на Buena Vista Social Club. Не случайно и самата едноименна композиция е задължителното соло-изпълнение на давамата на всеки един концерт.
От друга страна Рубен Гонзалес е и последния жив пианист от ‘голямата тройка’ на кубинската клавирна школа, която освен Рубен включва и Луис ‘Лили’ Мартинес и Парушин.
Гонзалес е имал възможността да свири с всеки един от тях, но не бива да се забравя и дългогодишното му сътрудничество с гения Монго Сантамария в Orquesta de Los Hermanos. Същият този Сантамария, който по-късно ще взриви джаз-гилдията на Америка с Дизи Гилеспи и Майлс Дейвис. Неслучайно Гонзалес изповядва кредото, че цялата кубинска музика, която днес се развива, води началото си от 40-те и 50-те години.
В края на 50-те те се завръщат в Хавана след изключително успешни турнета в Панама и Аржентина. Там Гонзалес има възможността да обогати стила си с ритмите на тангото и да се срещне с Гардел и другите музиканти от неговия кръг. Рубен започва да свири с кабаретни-оркестри в клубове от ранга на Tropicana. В началото на 60-те той се присъединява към оркестъра на Енрике Жорин. А кой е Енрике Жорин?
Това е откривателят на Cha-Cha-Cha.
Рубен и Енрике свирят заедно 25 години. В средата на 80-те Жорин почива и Гонзалес за малко е лидер на оркестъра, но не му понася отговорността и напуска.
10 години Рубен Гонзалес не пипа пиано, не свири, оттегля се от голямата музикална сцена, може би поуморен след 40 години концерти, турнета, слава и популярност.
През 1996 година както и в случая с Ибрахим Ферер, Хуан Де Маркос Гонзалес решава, че единственото пиано, от което се нуждае, може да бъде Рубен Гонзалес. Срещата с Ибрахим, Качао, Елиадес, Компай, Пио, Пунтилита и цялата ‘пенсионерска гвардия’, както ги нарече ‘Билд’ е повече от лична. Радостта от музиката се е върнала и едноименният Buena Vista Social Club е на път да бъде записан. На 77 години Рубен си спомня за това време: ‘В къщи нямах даже и пиано. Когато влязох в Egrem и видях този прекрасен инструмент, седнах и започнах веднага да свиря. На другите им хареса’.
За записите на албума вече говорихме достатъчно.
Веднага след това Рай Куудър, който открито заявява, че Гонзалес е най-страхотния пианист, който е чувал през живота си, предлага на Рубен да запишат и соло албум. Всички Buena Vista-маниаци са наясно с излезлия в края на 1997 година ‘Introducing... Ruben Gonzalez’ отново под егидата на World Circuit, Ник Голд и Куудър.
Както и Ибрахим, 43 години след първата му поява в албум на Арсенио Родригез, Рубен Гонзалес има собствен солов-албум. В следващите три години Гонзалес работи като фурия, все едно че никога не е влизал в студио. Гостува в едноименните продукции на Омара Портуондо и Ибрахим Ферер, в двата албума на Хуан Де Маркос и неговия Afro-Cuban All Stars, прави едногодишно турне в Европа, Азия и Америка и .......... в края на 2000 година записва и втория си солов албум ‘Chanchullo’, основан на един от най-големите хитове на Куба за всички времена. Не е лошо за човек на 80 години.
Междувременно (и без да се повтарям както и Ибрахим) Egrem издадоха и компилация със записи от най-силните му години, наречена ‘Ruben Gonzalez & Friends’.
И преди да завърша, не забравяйте, че в края на нашата Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а ще ви представим цял списък с обширната колекция за Рубен и всички големи музиканти от Buena Vista Social Club, с която WhyBG разполага.
Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част ІХ – Омара Портуондо (The Golden Voice)
Carlos
Няма коментари:
Публикуване на коментар