сряда, 29 ноември 2000 г.

На гости на Кицов-че: Киномания’ 2000: Саундмания ‘2000. Мелодии се гонят на екрана, герои помпат мускули по ноти

Много филм прозвуча в поредното издание на фестивала Кинопанорама (17 ноември - 4 декември), още повече песни направиха дефиле пред очите на зрителите - марш на скок, съпътстващ любимите им герои: в тежки, драматични моменти; но и в купонджийски настроения с висок адреналин и промил в кръвта. Само психически инвалид и музикален дънер, живеещ забит в собственото си Аз, би се опитал да разцепи с брадвата на скудоумието мелодията от сюжета на лентите. Доказано - едното изкуство не може без другото. Особено днес, в началото на синтетичния милениум, когато двете реализират своето потенциално битие с първата помощ на колегата по съдба. А тя е: признанието на феновете и критиката, на класацията и бокс-офиса, на корифея в бранша и/ли случайно попадналия в магистралите на отзивчивата аудио-визуална система. Остава обаче негласната конкуренция кой ще спечели повече: филмовата къща или музикалната компания.

АКЦЕНТЪТ
Гепи
Европейски хлад и лондонска мъгла пушат с американски зной и ‘димящи дула’ от кадрите на Гай Ричи, при това без да си вменяват осакатени рефлекси. Бяло танго и тъмно реге, слайд в спагети-уестърн, ленив (!) пънк и модернизирано ‘старо диско’, соул мажори в рокендрол и ‘олдис голдис’, бритиш бийт и бритпоп, напарфюмиран шансон и дългобрада частушка, акустичен поп и водовъртежна електроника - цялата музикална вселена вибрира и изпява историята с Брад Пит, Бенасио дел Торо, Денис Фарина, Вини Джоунс и останалите агенти, всеки от които търси своята посока. Части от витиеватите им диалози и фантазми са включени и в диска като допълнителни подправки между отделните парчета. Прекрасен фюжън между срички и ноти- в професионално аранжиран проект. Изграден на контрастите, той сякаш се излива като едно цяло. Въвеждат нафуканите баси на Клинт, пънкарите ‘Стренглърс’ не пропускат случая за посегателство над целомъдрието на ухото, а ‘Мейсео Паркър енд Дъ Мекс’ и Боби Бърд влагат фантазията си в кавъри по Джеймс Браун: ‘Cross The Tracks’ и ‘Hot Pants’ - фънк, детниращ всичко аноргазмено. ‘Lucky Star’ е старият хит на Мадона (от 1983 г.), избран от новото й гадже, режисьорът Гай Ричи. Навикът за хитовост се е настанил удобно в душата на братя Галахър. И пак успех за ‘Оейсис’: ‘F**kin’ The Bushes’ - при това така яко и сочно, че е озвучен целият квартал.
Нюансирана преценка за най-напечената във филма ситуация е поставила в саундтрака ‘Angel’: героите на бристолския саунд ‘Масив Атак’ са отново бляскави пиромани на подсъзнателния груув, а Андрю ‘Мъшруум’ Ваулс е сътворил дестилирана трип-хоп психария. Ти? Сетивата ти се озовават пред входа на прочутия ‘Дъг Аут Клъб’, доведени от това, което дъни отвътре: изкушени от дрога-гласове, семпли от филмови реплики, дъб-баси, хип-хоп бийтове.
Е, разбира се, още от някой и друг изстрел. Колкото трупът да отвори вратата пред теб.

Звездни каубои
Кое може да събуди цялата енергия, дремеща в човека? Сигурно доста неща, но първото от тях е полет до Космоса. Сюжетът с ветерани като Клинт Истууд (актьор, режисьор и продуцент), Томи Лий Джоунс, Джеймс Гарнър и Доналд Съдърланд логично програмира музикалните предпочитания накъм т.нар. по-сериозни стилове. Разбирай джаз и блус. С помощта на двете вечни направления (първото е майката, второто - безкрая след ... края на всичко останало, написано с ноти) позитивните, младежки усещания се връщат в тялото, колкото и отдавна са го напуснали. Още повече, че ‘карето’ космонавти играе себе си на собствените си преклонни години. С цялото достолепие на побеляла коса, кънтри динозавърът Уили Нелсън стартира саундтрака. Но с почти неузнаваема версия по класиката на Пол Саймън ‘Still Crazy After All These Years’. Малко по-нататък във фабулата на диска същата мелодия е сервирана чисто инструментално от триото на Брад Мелдау. Същият екстравагантен пианист връща (може би до предрожденото му) минало хита на Нийл Йънг ‘Old Man’. Като че ли се надсвирва с колегата си Джошуа Редман. Чийто сакс пък закача манифеста на Пърси Мейфийлд ‘Hit The Road Jack’(не се заблуждавай, че негов композитор е Рей Чарлс, Брадър Рей просто го изпълнява!), подрежда ‘The Best It Yet To Come’ и, затворил непроницаемо клепачи, констатира: ‘The Second Time Around’. Изтупан е и ореолът на златния хит на ‘Йигълс’ ‘Take It To The Limit’. Чад Блок го е направил изключително изискано, с пренебрежителна муцка към излишните му кънтри-финтифлюшки. И ако до този момент купонът върви елегантно, тузарски, неговите страсти се форсират огнено накрая. Отново Мейсео Паркър (този път с Лари Голдингс и Фред Уесли) и отново с избор на Соулбрадър No 1 Джеймс Браун - за фънки-гръмотевицата ‘Last Night’: не чуваш ли миризмата на подвига, извършен от четирите симпатични дедета? Трябва да си с две глухи очи, за да не видиш какъв реверанс (‘Fly Me To The Moon’) им отдава космическият тандем Франк Синатра-Каунт Бейзи.
.….. И после нямало извънземни.

Магнолия
‘Save Me’ - оригиналната песен на Ейми Мен, написана нарочно за този филм - е номинирана за ‘Оскар’. Защо ли отсъства обаче от целия саундтрак? Лично аз не мога да си обясня плиткото дишане на супервайзърите в отделните издателски компании. Както и да е: по-важното е, че останалите инструментални пиеси спокойно минават и без гласа на Ейми. Тъй като са написани от Джон Брайън - почти на прима виста, както става ясно от текста на обложката, подписан от самия режисьор и сценарист Пол Томас Андерсън. С малко на брой, но дълги като времетраене опуси, композиторът е нарисувал всичко за тази 188 - минутна лента. Филхармониците на диригента Томас Пасатиери демонстрират удивителна избирателност на вниманието, с което подхождат към Джулиън Мур, Джейсън Робъртс... и към зениците на Том Круз. В тях се отчита което и да е настроенийце.
Но, все пак, най-личният иридотерапевт е Джон Брайън.

Прозрачно минало
Тук среща имаш с друг ас на инструменталната музика. Алън Силвестри се е нагърбил да илюстрира със съспенса на нотите разязвената история на фамилия Спенсър (Мишел Пфайфър и Харисън Форд). Успял е. Наред с режисьора Робърт Земекис (‘Форест Гъмп’, ‘Контакт’, ‘Кой накисна Заека Роджър’), Силвестри търси и изкопава семената на явлението, наречено ‘страх от миналото’. Оркестрациите му (Алън е и композитор, и диригент) действат като фотопроявител както за важния детайл, така и за основния фон на фабулата. Отлично си е свършил работата и музикалният редактор Кин Кермън: бастисал е с голямата ножица сложните, заврънкулести и излишно дълги акустични партии, към които Алън е априори пристрастен. Резултатът е изчистен и категоричен: лентата си кореспондира с представата за саундтрака, и обратното.

Симпсънови
Закачка и усмивка - при това непристорени! - съпътстват целия пореден саундтрак към популярния американски тв сериал. Искреността печели, дори и, както е в случая, да е малко плоска. Въпреки че саундтрак не е съвсем точната дума за този диск. То са шумове: 1) от предмети (чупене на стъклария, скърцане на врати, къкрене на чайник, вода в мивка, телефонен звън), 2) от хора (почти всички, присъщи на канализацията уши-нос-гърло: детски квич, възклицания по време на тупаници, хъркане, кашлюкания и пръцкане - като персонален бонус трак), 3) от групи и изпълнители: предимно на семплирани техни песни. Как ти се струва 60-минутен диск с 53 парчета?! Изсвирени от 35 оркестранти? Това е по версификаторските мащаби само на Алф Клаузен: композитор, аранжор и въобще скечаджия. Цар е до моцо мацас подобаваща дебелина на цвета мутрата - на корумпирания, тщеславния, двуличния, подлия, тъпия ... или на - достойния пич, честния агент, скромния музикант, обективния журналист, остроумния актьор... Но някакъв начин през бродуейския мюзикъл и грузинския цирк на диска преминават ‘Чери Попин Дедис’, Рик Спрингфийлд, ‘Ролинг Стоунс’, ‘Бийтълс’... Дори пънкарите ‘Рамоунс’ и уестърн дамата Линда Ронстадт изсвирват по един куплет - там някъде, между жалбите на боклукчията. Разбираеми и за децата, и за техните родители.
При всеки бъзик слушателят чувства особено приятно, топло мравучкане по гръбначния стълб и поток на симпатия в погледа. Прохладен фън. От тая кука. Не е пожален нито един политик и културтрегер на Щатите.
Слави? Къци? НЛО? Въргала?
Е-е-е-е-е-х, де го българският еквивателент на този проект!

Kitzov

Няма коментари:

Публикуване на коментар