вторник, 14 ноември 2000 г.

За банките

Имаше един анализ, който показваше, че най-изгодно за изминалата година е било да си държим парите на валутен влог или в долари по буркани.
Което е своеобразен комплимент за банковата ни ситема. И как няма да е. Който не се е опитвал да вземе кредит или да ползва някаква друга банкова услуга, той не знае за какво иде реч.
Но да вървим от малкото към голямото.
Отиваме значи да си отворим влог, да си извадим банкомат карта - все елементарни неща. Един час по-късно излизаме със скъсани нерви, висели на безброй опашки (рекордът ми е 3, за да внеса пари), и естествено без банкомат картата - за нея се иска време, за да стане. Естествено. Излизаме щастливи и се чудим: Защо ни гледаха като врагове служещите в банката - не им ли плащат за работата? Защо са ни 3 сметки, като искахме една, която да служи за всичко? За какво са всичките тия компютри, като дублират цялата информация три пъти на хартия? И други подобни... На мен веднага ми идва мисълта, че в тази банка не се отнасят добре с парите ми и ми се ще да ги изтегля. Спира ме опитът ми с другите и горчивото познание, че няма къде да отида.
Втора точка от ходенето по мъките. Кредит за оборотни средства. Клиенти сме на банката, държим си парици вътре, правим оборот и един ден ни идва безумната идея да поискаме кредит за нещо. Естествено от домашната си банка. Тъй де. Те ни познават най-добре, знаят какви пари въртим и т.н.. Обаче не. Обясненията варират: Не ви ли трябват повече пари, не ги ли искате за по-дълъг период, ама как ще ги връщате по-рано, е ваша си работа, но лихвите пак ще ги платите плюс наказателни. Накрая се оказва, че кредитния им портфейл бил изчерпан и догодина ако дойдем няма проблеми, ама по-рано - през януари…. Нищо че сега е март. Отиваме при конкуренцията и питаме направо. Разбира се, че има пари - никакви проблеми, е историята с лихвите е същата, ама с това вече сме се примирили. Какво ще ипотекираме? Ама за толкова пари какво да ипотекирам - баня с тоалетна ли? И ако ми ги вземат, какво - ще ми сложат в къщи циганка с чинийка да ми взема пари, като ходя там ли? ОК - друг вариант - някой да внесе като гаранция сума в размер на 130% от това което искаме и да я държи там докато ги върнем. Търся огледало да видя пише ли наистина на челото ми 'Най-големия бунак в страната'. Пожелаваме си приятен ден. Трета банка - няма проблеми естествено - попълнете този въпросник. Четем: че те там искат да знаят ВСИЧКО - оборот, баланс, от кого, колко и как купуваме, на кого и как го продаваме… Е, не щем. Здравото ни параноично чувство се обажда и казва - не. Кой ми гарантира, че този банков служител, на когото заплатата му не стига за да ни се усмихва, ще му стига за да не злоупотребява с информацията. Явно ще търсим от приятели. От банките - като влезем в Европа или за където там сме тръгнали… Петте изгубени дни - е, нищо - познато е.
За по-голям кредит не ми се пита. Имах на времето едно гадже, чиито имена и данни съм забравил.. Ами ако ми ги поискат и ги объркам - може и наказателна отговорност да има - знае ли човек…
Та на цялата тая работа се чудя за какво са ги виснали тия реклами по медиите. След като не вършат работа какво рекламират? Значи пак не харчат парите ми както трябва. ЩЕ СИ ГИ ИЗТЕГЛЯ.

Zaro

Няма коментари:

Публикуване на коментар