Някъде там...
Вторник 14.30 часа, летище 'София'
Седя си мирно и тихо в зоната, допивам си кафето и оглеждам новия излъскан имидж на летище 'София'. Крайно време беше да го пооправят и да му придадат търговски вид. Писна ми да се връщам от чужбина и като мина митническия контрол да ме чака надпис 'Добре дошли на Балканите. Не излизайте отвънка, щото иначе и поради факта, че си добре облечен Екскюз ме сър, ферцайунг хер, … ама едно такси до центъра фирциг марк'. Сега поне изглежда по европейскому. Та седя си аз мирно и тихо, а някакъв неуточнен индивид от българо-африкански брак (може би плод на българо-зимбабвийската социалистическа дружба от 60-те години) се опитва да ме навие да му шитна мобифона си. Но пасаран, прителю, дружбата и балъците свършиха преди 30 години.
Вторник 16.45 часа немско време, самолет на 'Луфтханза'
Много съм притеснен, ама много, … но не е от летенето. По данните за връзка между полетите имам едва двадесет и пет минути престой във Франкфурт и оттам към Голямата ябълка. От това което съм чувал за летището, това е все едно да отидещ от София до Ихтиман за това време. Решавам да попитам благоразположена на пръв поглед стюардеса (като че ли има неразположени, назначени в Луфтханза) как ще стане прехвърлянето от единия еърплейн на другия. След десетина минути се разбира, че не съм аз с този проблем, а сме поне 7 души. Най-хубавото, както разбирам е, че и полета за Ню Йорк ще е с немските аеролинии. Та, спира си той самолета и докато излизам ми казват 'Тези за Ню Йорк в това рейсче, тези за Африка в другото'. Точно по немскому 'Ти тука, ти там. Нема мърдане'. Аз, за мое щастие съм в рейсчето за Щатите, а група от 7-8 души отиват в Африка да консултират поредното правителство или някой военен режим. Пак не можах да видя франкфуртското летище, ама нейсе, за 7 души цяло рейсче ……..
Вторник 17,10 часа, немско време, пак самолет на 'Луфтханза'
След 2, 5 километра обикаляне из летището намираме самальота, наречен Боинг 747. Намествам се удобно в пазвата му и се оглеждама дали няма навлеци, които да досаждат през 8-часовия полет. За щастие няма. Някакъв господин, който ми прилича на нашенче, кротко си дреме до мен. Установявам, че съм спасен и най-после ще послушам малко джазче.
Вторник 19,10 часа, амираканско време, почти слизащ от втория самолет на 'Луфтханза'
Попълвам декларации за емиграционните служби (не смятам да бягам, ама формалности, знаете как), които от половин час вървят по телевизора с обяснения като за дебили, в кое квадратче да си напишеш името, къде да си туриш парафа и т.н. Някаквият господин до мене се оказва босненец (с две думи набито око имам за 'нашите вилаети') на когото попълвам емиграционното картонче. Най-после ще слизам, независимо, че в България е около 5 сутринта на другия ден. Пуши ми се страшно. Не можеш да вържеш пушач на кутия и половина за 12 часа без цигарка и да искаш да не е нервен.
Вторник 20.10 минути, американско време, летище 'Кенеди' (на изхода в кюшето).
Дръпвам му едно синьо 'Виктъри', ама дълго и успокоявам душичката. Малко наркоманско прозвуча ама карай. Излизам от терминал 1 и тръгвам да търся терминал 9, където след 3 часа ми е флайта за Филаделфия. Търся го с рейсче от летището (безплатно, все пак хората са предвидили, че има такива и като мене) около 45 минути, а терминалът се оказва на 10 километра. Намирам го, хващам го, пипам го. Решавам, че е крайно време да се поразтъпча след като се врях като сърдела в Боинг-а. Ама това са си три часа. То не беше трамбоване, пиене на бирички (ама от хубавите, а не лигавите Бъдуайзърчета), ядене на 'дървени пици' (на които италианското май беше само надписа на витрината на магазина), то не беше чудо. Решавам да си закупя и бирички за самолета, ама няма и в склада няма. Ако искаш бира, бегом в заведението, иначе безалкохолно, Пепсите, Коукчета, всякакви 'химично-натурални' джусчета и т.н. примирявам се. Междувременно от American Eagle, компанията с която ще пътувам до Филаделфия отменят два-три полета, я до Вашингтон, я до Балтимор. Щорм имало някакъв. Доколкото съм наясно с географията на Америка и аз съм в тази посока. Абе хора, не стига, че не съм спал 15 часа, че ме мъчи часовата разлика все едно, че съм махмурлия, че кесам 3-ти час на летището, ами на всичкото отгоре и всички полети в моята посока ги отменят.
Вторник, 23,10 часа, американско време, на път за Филаделфия
Все пак литнахме, ама с какво, с едно витлово 30-местно Сааб-че, независимо от това, че всеки приказва, колко сигурни и надеждни били. Пътниците сме всичко на всичко 10 души (кой друг луд ти пътува по нощите), ама имам чувството, че сме повече. И как няма да го имам. На последните седалки са се разположили четири огромни 'човеци', начело с рапъра LL Cool J. Той е поне 1, 95 над 120 килца, а другите сигурно бяха двойно. Явно си хапват момчетата и не пропускат, повтарям, не пропускат. Та, бодигардчетата бяха си заели 6 местенца, а рапъра (по същото време с № 1 сингъл в Америка) беше натоварил 100-150 грама злато по себе си. Изобщо кат картинки. Където и да идеш МTV те преследва. Докато заспах (кво ти спане 20 минути) се наслушах на здрав американски речник от рода 'motha', 'fucka' и т.н. Стойките също не бяха за изпускане. Такава походка могат да докарат само черните рапъри и никой друг. Та тя си е начин на живот.
Сряда 01,00 часа, американско време, 'Международно летище Филаделфия'.
Най-после, независимо от закъснението и пребройте сами след колко часа път съм във Филаделфия, люлката на американската държава, демокрация и още сто неща. Хващам първото такси за хотела, за който имам информация, че е баровски. Хем си дремя, хем не ми се спи. Поглеждам лиценза на драйвъра, който гордо виси зад телената решетка на всички американски таксита. И какво да видя. Името му е Сергей. Та питам аз Сергей, кой е кръстил така и откъде идва. Той ми отговаря, че е от Украйна. Уж съм в Щатите, ама все на наши хора попадам. Босненци в самолета, украинци таксиджии, тая работа не е на добре. Къде са се скрили американците?. Поглеждам си пак часовника и разбирам, че всичко живо спи. Както и да е, намираме хотела, който е 'само' на 25 километра от летището, не успявам да видя кое му е толкова луксозното и се мятам в кревата, е, не преди да съм хвърлил порядъчна сума в долари на Сергей. И той човек, и той душа храни. Докато пристигам виждам, че ме карат по една голяма и хубава улица.
Сряда 08,00 часа, американско време, хотелът
Събуждам се, поглеждам през прозореца. Високи билдинги, сгради, от едната страна Мариот, от другата Ритц Карлтън.
Четете ни, продължението - в следващия брой или to be continued (ама как си научих английския).
Carlos
Няма коментари:
Публикуване на коментар