петък, 10 ноември 2000 г.

Деветата порта - филм, който американците никога не биха могли да направят

Американците стигнаха до извода, че 'Чайнатаун' е единственият свестен филм на Полански. И както винаги грешат, както грешаха и за Труеба, Бенини и още един чувал европейски режисьори. Не бих могъл и да очаквам друго от задокеанската критика, при положение, че говорим за мъж, чиято съпруга беше застреляна от бандата на Мейсън, обвиняван за изнасилвания на малолетни и на всичко отгоре 'персона нон грата' оттатък Голямата Вода.

Към 'Чайнатаун' бих прибавил и 'Горчива луна' (и не само него) и новото му творение 'Деветата порта'. Най-малко за смелостта на Полански да екранизира романа на Артуро Перес-Реверте, едно от малкото произведения, които биха могли да съперничат на тези на Еко или Норфълк. Самата идея да се постави върху бялото платно тази толкова сложна плетеница от идеи на Реверте си е чиста проба героизъм. За тези, които са чели романа и гледали филма е видно, че Полански е запазил най-трудното - ДУХЪТ на Реверте, а е дал собствен прочит в криминалната интрига. В този си вид филмът повече прилича на заглавието си, предвид факта, че оригиналното заглавие на книгата е 'Клубът Дюма'. Дълго се чудих дали описанието на нишката с 'Тримата мускетари' на Реверте изобщо може да бъде пресъздадена с визията на киното и накрая стигнах до извода, че това е невъзможно или най-малкото би объркало средностатистическия зрител.

Подхождайки изключително оригинално към първоизточника, Полански е уцелил точната вакса както с избора на актьорите, така и с оператора на филма. Джони Деп, известен с предпочитанията си към 'шашави и нестандартни' филми е попаднал точно на мястото си в ролята на безскрупулния търговец на антикварни книги Корсо. Превъплъщението на Деп се е харесало и на самия автор на книгата, независимо от голямата възрастова разлика между героя от книга и този от филма. Упорството на Деп за получаването на тази роля идва и от факта, че сам Деп е колекционер на антикварни книги. Съпругата на Полански Еманюел Сение е идеалното въплъщение на дявол и жена взети заедно под прикритието на идеалната си френска вънщност, а поддържащата роля на Франк Лангела държи в напрежение до самия край на филма. Единствена на този фон Лена Олин не успява да влезе в кожата на цинична и развратна съпруга (кучка), която дърпа конците в книгата. Малките недостатъци на филма са брилятно изпилени от невероятната, повтарям невероятната операторска работа на Дариуш Кхонджи, поставил подписа си под шедьовъра 'Седем'.

Филмът представлява превъзходна смесица от вяра и ерес, религия и догма, мистика и безвремие, на ръба на максимата 'вярваш ли или не вярваш, че това може да се случи'. В последната година Холивуд не престава да се обръща към библейските теми, теми свързани с второто пришествие, борбата с дявола, ангели и т.н, но все не успява да напипа пъпната връв. (за справка фиското 'Краят на дните', неустановеното послание на 'Стигмата' или пародийността на 'Догма'), най вече поради факта, че се опитва да заложи на специалните ефекти или хитовото звучене с цел привличане на масовия зрител в киносалоните. Или семпло казано, американците не могат да правят такъв тип кино.

Полански никога не е бил от този отбор и доказателството за това е 'Деветата порта'.

Carlos

Няма коментари:

Публикуване на коментар