Възраст: 30.
Пол: мъжки.
Семейно положение: женен, с едно дете.
Здравословно състояние: отлично.
Е - отлично, отлично ... - случва ми се и на мене да вдигна 36.9°C понякога. Веднъж или два пъти в годината. Това е, защото си правя профилактика - гроздова вечер, аспирин сутрин - никакъв шанс за бацилите. При настинка практикувам двойна доза греяна ракия или греяно вино с чер пипер. Народна медицина с гроздопродукти.
Обаче на четиригодишния ми син някак не върви да му прилагам това лечение. А, знаете, малките деца не си поплюват с температурата - 38.5°-39°. И се налага да се обръщам към здравеопазването ...
Глава 1. Обаждане на личния лекар.
Личният ми лекар е една миловидна женица, която си пада по хомеопатия. На невръстната си възраст гърлото на сина ми е видяло повече видове френски, английски и немски лекарства, отколкото моето - видове алкохолни напитки. Ефект нулев. Всъщност, още като районен педиатър (т.е. преди 'реформата в здравеопазването') тя пак си падаше по такива методи на лечение. Ползата от личен лекар според мен се изразява в това, че ти помага в бюрократичната система на държавата - например да даде болнични, медицинско, бележка против паразити и др.под. А не да те лекува. Междувременно се справяме с температурата на детето въз основа на емпирични знания - амидофен и кърпи с оцет. Кашлицата обаче остава.
Глава 2. Частна клиника.
Нищо, че отиваме заради болно гърло - те правят на детето едно бързо изследване на кръвта и установяват 'nulus quadraticus'. Което, разбира се, се лекува с антибиотик, сироп за кашлица и капки за нос (напоследък е по-модерно вместо капки да ти изпишат нещо за впръскване или мехлемче). Всъщност изследването на кръвта установи 'левкоцитоза', което означава 'повишено съдържание на бели кръвни телца' и както и да го погледнеш е симптом, но не и диагноза. Ръсваш се две надници за прегледа и още две за лекарства - нейсе, поне да го излекуват. Да, ама на втория ден от лечението с антибиотика (който разбира се е събота) детето пак вдига температура. Сваляме я по познатия начин. Клиниката остава с един пациент по-малко.
Глава 3. Търсим връзки за светила.
Колеги, приятели и познати, които са в течение на случая, споделят опита си. Готови са да споделят и 'връзките' си за преглед при разни светила в областта на медицината. От такива вече бягам много далеч. Диагнозите там варират от 'алергия към домашен прах' до 'гастроезофагиален рефлукс'. Последното се оказа, че е доста рядко и не дотам безобидно заболяване, слава Богу, че нямаше нищо общо с истината. При следващото светило малкият се сдобива с първата си доза рентгенови лъчи, при което аз решавам, че ходенето по доктори ми е повече от достатъчно.
Глава 4.
Ако някой си е помислил, че ми бяха спестени идеите за екстрасенси, леене на куршуми против уроки и други не дотам доказани методи за лечение - отбелязвам, че не е вярно. Не ми бяха спестени. Отбелязвам също и че съм здравомислещ човек и с глупости не се занимавам.
Глава 5 (недовършена).
След неуспехите с родната медицина се обръщаме към народната. Варим дюлени семки, орехови черупки, чесън и въобще всякакви билки, треви и гюрлюци. Детето ги пие с променлив успех. Чакаме пролетта.
July
Няма коментари:
Публикуване на коментар