вторник, 14 ноември 2000 г.

Страшното на телевизията

Тия дни една млада майка каза, че била съгласна детето й, ако ще и чалга да гледа по телевизията, само да не са екшъните, пълни с насилие. Естествено, детето си е нейно и има правото да си го възпитава, както намери за добре. Но в изказването й прозират няколко твърде обезспокоителни (за мен) тенденции.

Първо за екшъните с насилие. За мене няма голяма разлика между тях и садистичните детски филмчета, с които отраснахме ние. Дали 'Ну погоди', или 'Мики Маус', или пък някое друго, в тях част от интригата се състои в това, някой от героите да бъде ритан, блъскан с всевъзможни предмети, горен и т.н.. Не съм чул някой да ги отрича, да ги намира за лоши и т.н.. Нито станахме нация от садисти. Светът, и той се оттърва от това. Вярното е, че повето екшъни са със съмнителни художествени качества, но подбора си е проблем на родителите. Не е така забавно, но е нужно.
От друга страна чалгата. Хубава работа е тя. Думи прости, лесни ритми, и току виж детето почнало да припява и танцува. Тогава можеш гордо да досаждаш на всеки, колко е умно и развито то (вече), та ги е запомнило. Гордостта на семейството, един вид….

* * *

И какво наистина може да гледа човек по телевизията?Наистина, какво? Седя си пред компютъра и не се сещам. Всеки твърди, как телевизията непрекъснато се разваляла и по-лоша ставала… Тя ще да е била голяма работа преди 10-15 години. Та какво има за гледане (ще караме подред - нека не се сърдят изпуснатите и задните в списъка):
1. Новини - не съм забелязал нещо от тях наистина да ме интересува. Това, което ни засяга като граждани на България, излиза подробно и написано по вестниците на другия ден (ех, ако можеше и да е без коментари). Новините от света ги има ден-два по-рано по кабелните телевизии и в интернет.
2. Коментарни рубрики. Да живеят 'Екип 4' и 'Панорама'. Иначе нямаше да знаем кое е важно за нас. Дали?
3. Сапунени опери. А казват, че наркотиците били забранени. Те имат всички качества на слаб наркотик.
4. Игри. Тука е истината. Има и награди. 'Има участник, познал верните килограми'. И все пак - познавателен е пътя, които се извървява, за да реши човек да участва в такова нещо.
5. Образователни (архитектура, компютри и не знам си още какво). Добре, че не ги пускат в училищата да се учат децата от тях.6. Забавни програми - колко ли духовно беден трябва да е човек, за да го забавляват. Дали има такава статистика на MBMD?
7. Музика - е….
8. Спорт - само ако ги нямаше коментаторите…. И кой ако не БТ трябва да излъчва футболното първенство? Хе, това май го оправиха. Остава мачовете да станат за гледане…
9. Предавания за вярата. Не съм вярващ, но не е благодарение на тия предавания. Но създателите да не губят надежда - идват млади поколения.
10. Понякога (и слава богу) - някой нелош стар филм. Ако че видеотеките са на всеки ъгъл.
11. Да не забравяме и предаванията на турски. Не са лошо нещо - по това време не съм си в къщи, но ме интересува следното: Ако съм, например, кубинец, и живея от поколения в България, колко още кубинци трябва да си събера, за да сме достатъчни като процентно отношение към останалите жители на страната, та да ми пуснат нещо на майчиния ми език.
И други в стила…

* * *

И тука стигаме до страшния въпрос: Какво все пак да правя между мърморенето на домашните, вечерята и скуката. Ясно е - гледам кутията. Хубаво, лошо времето минава. А какво ми остава в главата?

Zaro

Няма коментари:

Публикуване на коментар