Детство мое

Децата ни са като мънички, търпеливи войници, лутащи се в руини и боклуци. Потрошени люлки, продънени парзалки, буренясали площадки, уморени, килнати на една страна пейки и кошчета, които преливат от мръсотия. Вариантите за веселба и семейна забава през събота и неделя са малко, но за това пък от сърце:

Зоопаркът - само левче билетчето за възрастни и наполовина за деца. Обиколката може да бъде придружена с обяснения колко яде всяко от животните и добре, че са спонсорите и самоотвержения персонал, иначе една от малкото забави в София отдавна да се е затрила.
Патиланци - поне 10 лева не ви мърдат за еднократно посещение, но за това пък си струва. На блъскащите колички може и родителите да се пробват, дето се вика колективния дух сплотява семейството. Другата хитрина е, че срещу два лева за 45 минути може да зарежете отрочето в грижовните ръце на каки-студентки и да пийнете кафенце. Каките току се зазяпват по някой от клоуните или гастролиращите татковци, защото последния път малкия дошляпа по чорапи, след като беше обиколил целия сайт да ме издирва. На въпроса как са го пуснали каза, че никой не го е спрял. Добре, че не беше тръгнал да ме търси към шосето в колата…
Куклен театър - забавление само за през зимата. Тъмно, топло и не вали. Представленията са чудесни, актьорите - също. Препоръчвам.
Кино - за деца, които могат да четат и то бързинко. Който не може - да си стои у дома. “Мамо, защо плаче маймуната?” и сълзите по бузите на сина ми, когато неразумно го заведох на Тарзан ме размекнаха. Започнах да му обяснявам вкратце концепцията за живота и смъртта, но ме прекъснаха откоси от шъткане и разни думи, които детето класифицира като неприлични, дето на нашта маса не се говорят…
Южен и Западен парк, Борисова градина и градинките с местно значение - приятелка ми разказа как един ден отива на разходка в кварталната градинка и що да види! Лъщи от чистота, пейките боядисани, люлките потегнати, тревицата - постригана и пясъчникът - пълен. Тъкмо да отстъпи уплашено назад, за да се върне в реалния свят, дочула една бабичка, която метяла, да си мърмори: “Ей, мръсен народ! Цял ден мета, само хвърлят! Как ще опазя чисто, докато дойде Софиянски, не знам!”, и нещата си дошли на мястото. Добре, че някои фирми се погрижиха и направиха площадки, които не изтраяха много дълго.
Макдоналдс - не ми се говори.

Родители-ентусиасти се събрахме в квартала, плюхме си на ръцете и всеки направи каквото можа. Проявихме разбиране - на кметът не му е до нас. Човекът има далеч по-важни неща за вършене, за да му е до децата. След седмица нищо от нашия труд не беше останало.

Фантазия му е майката. Моят син като седне в потрошената лодка от винкели с отдавна олющена боя на площадката до нас, обикаля далечни страни. Там трънките приличат на палми, голямата зеленясала локва в средата на игрището е океан, мърлявия пясъчник се превръща в екзотичен плаж, а стъклата от строшен стъклен амбалаж блестят точно като скъпоценни камъни. Дано като порастне да продължи да фантазира с всичка сила, защото иначе ще се радвам на внуците си по мейла и ще трябва да уча езици, за да си общувам с тях.

Nadie