На гости на Кицов-че: Ар-ен-би на екрана. Филмови хитове връщат певици под прожекторите, а камъните падат от ефира

И като заваляха черни хитове, та цяла неделя! Пардон, цял месец. Такъв е, дами и господа, октомврийският дъжд, паднал да изследва дебрите на съзнанието, напечено от лятото. Тъмна боя разчленява виденията на Еди Мърфи и Джет Ли. Обаче както е казано: лошо няма - и достатъчно фенове ще потърсят домd си между измеренията на ар-ен-би-то. За нас, другите, остава опасността да вкусим бялата светлина, огряла с мъдра болка от Исландия.

АКЦЕНТЪТ
’Dancer In The Dark’
Издаден за България от ‘Вирджиния рекърдс’
И-и-и ето нещо бяло. За нас, белите хора!
‘SelmaSongs’ е поредният, пети солов албум на Бьорк, който някогашната прима на исландците ‘Шугъркюбс’ композира и даде за филма на мастития режисьор Ларс фон Трир. Всичко, което се е случило във въображението на чешката имигрантка Селма (Бьорк е в нейната роля, партнира на Катрин Деньов), е нарисувано с четката на нотите в саундтрака. Точно според очакванията, 7-те му пиеси са пълно крейзи, шизо на ен-та степен. Но слава на Бога, кога ли Бьорк е била нормална?! При нея пеенето, късането на гласните струни, е посиняване от самота. В която разумът казва едно, а сърцето е неговата вечна контра. Тоест - котва. Която Бьорк мята в подсъзнанието ти, подобно на размаха, с който луксозна проститутка къса силиконовата си прашка. Както впрочем и в предишните си дискове: по-известните Debut, Post, Telegram, Homogenig. В които тялото става заложник на смъртта.
И в SelmaSongs Бьорк Гундмундсдотир, Ледената принцеса, е първа дружка твоята скръб. Толкова да й отива кройката на това универсално чувство. През неговата центрофуга е минал и пилотният сингъл ‘I’ve Seen It All’: певицата перлено шепти преди лепкавите думи на Том Йорк от ‘Рейдиохед’ - гласът на егоизма в действие. По-нататък, в ‘Cvalda’, го дава (вокално) лесбо с Катрин Деньов. И пак й приляга, защото е родена за професионалистка. (Справка - на повечето снимки Бьорк е с изваден език). Без да пуска зъби е засмукала идеите на Лудия Ларс: напред (с инструмента: ‘Overture’, ‘107 Steps’), назад (с гърлото: ‘Scatterhead’, ‘In The Musicals’), назад-напред, напред-назад... О-о-о-ох! - забива зъби точно в оргазма, наречен ‘New World’.
Не свършвай преди него.

‘Смахнатият професор 2’
Като погледнеш върху обложката на диска списъка с изпълнителите, може да ти дойдат в повечко толкова печки. Обаче саундтракът тръгва да се лее елегантно и още с встъпителното парче на Джанет Джексън (големият хит ‘Doesn’t Really Matter’) става ясно, че всичките тези чернилки са настроени дружелюбно. И няма да ти се карат в рап и хип-хоп речитатив. А ще те пуснат да се поразходиш под дъга от усмивка. Комедия, все пак. Подобно на ‘Смахнатият професор 1’, нейни озвучители са най-светлите звезди на фирмата Def Jam. Вдъхновяващо прями са Джанет Джексън, ‘Метъд Мен’, ‘Ди Ем Екс’, Дру Хил, Сиско... След убедителното си участие в първата част на саудтрака, сега отново Джей Зи, Фокси Браун и Монтел Джордан са постигнали собствената си същност. Нещо, което не мога да кажа за Смахнатия професор. Главният герой Еди Мъфри играе шест роли. Но като за тройка, а не като за шестица.

Ромео трябва да умре
Горкият мой любимец, фюжън ветеранът, Стенли Кларк! Гениалното старче съвсем е мръднало! У-у-у!
...Дълго преди да се появи филмът на братя Уашовски, меломаните мълвяха по повод саундтрака му: ‘Абе Стенли Кларк не може да се издъни’. Да, ама може! При това с гръм, трясък и позор. Това ли изумува неговата бас китара, една от първите в джаза (а и изобщо)?! Във финалната за диска (и основна за кадрите с Джет Ли) пиеса ‘Swung On’ плътните струни на Стенли са глътнати от вокалите на ‘Политикс’ с пълно ехо - за някакъв хахав хип-хоп! Той слага началото на течащата наказателна лихва, която налагам на мистър Кларк - имайки в спомените си негови бляскави саундтраци като например ‘The Passanger 57’ или пък композициите му за автобиографичния филм за Тина Търнър ‘Какво общо има с това любовта?’. Иначе, ако погледна на останалите 17 парчета като халтура, то - да, Стенли добре е подбрал парчетата на ... пардон ... печките - в обичайно влагания смисъл. Шанте Мур, Джо, ‘Дестини’с Чайлд’, Джинуайн ..., но звездата е Алая. Тъмкожата перла може да пее в скалоподобна поза, но неин е хитът ‘Try Again’, с който се завърна в светлината на прожекторите. Освен това парче, тя участва още с ‘Are You Feelin’ Me?’ и ‘Come Back On The Piece’(плюс ‘Ди Ем Екс’).
Така, докато си подреждам мислите, да призная, че най-печеното парче е на Дейв Холистър. Както и увереността, че мистър Кларк би могъл да озвучи този як екшън и със собствени жици. Защото е свиреп джазмен, а пък и навремето е опъвал в рок-банда.

Kitzov